Иван и Андрей, нашите герои
В деня за размисъл преди референдума политическата реклама беше забранена, но пък имаше друга, анонсираща. По ТВ 7 Иван и Андрей гордо обявяваха, че на екран се връща техният знаменит „Сблъсък“, благодарение на който, между впрочем, двамата се вкараха в телевизионния оборот. Именно оборот – от не особено престижната титла на „съсели“ в bTV (зелената телевизия ги примами от Евроком) през компрометиращия ги статус на „отчайващи съпругите си“ в Нова телевизия (двамата й пристанаха заради мерака си да бъдат топ-„продуценти“), та до „оранжевата“ на Кръстева/Бареков, която ги съблазни с идеите си за, видите ли, висок професионализъм и истински телевизионен маркетинг. С една дума, пари. Те, от своя страна, прецениха, че трябва да заложат на сигурно – и, хоп! – „Сблъсък“ пак на екран…
По думите на един друг български герой: Ей ни сега, цели-целенички, от глава до пети, в натура!..
Та в тази „цялост“ могат да се провидят няколко неща за българските телевизии, особено за онези, които влизат в т.нар. „търговска“ линия. Ето ги:
Първо, българските телевизии не обичат риска, по принцип залагат на сигурни имена и на сигурни предавания. „Сблъсък“ на Иван и Андрей е добър пример – вместо да помислят за нещо по-иновативно, двамата стъпват на старите си постижения. Впрочем, то и „Станция НОВА“, и „Почивна станция“ бяха от същия порядък – и в продуцентската, и в екранната си кариера залагат на конфликт, на сблъсък, на противопоставяне. Единствено с „Всяка неделя“ сякаш се разминаха с предишния си телевизионен образ, но Кеворк Кеворкян е твърде едра риба и твърде самовлюбено същество, за да може да го удържат с дребните си въдици. Обаче това не ги смущава – винаги ще се намери кой да ги приюти, стига да не изскачат от рамките, които са им зададени – на шутове и клоуни, подритващи се по евтино продадените си задници.
Тук пак идва нашият герой: Ти ще цалунеш ръка, аз - двете; ти ще цалунеш скута, аз – краката…
Второ, като казахме противопоставяне, сблъсък и т.н., това не значи, че това са истински противопоставяния и сблъсъци, водещ мотив е не информиран дебат, а по-скоро скандален спор. Срещустоящите си страни трябва да се нападат, ако може дори да се нагрубяват – сблъсъкът не е полемика, сблъсъкът е махленска свада. Нещо, което, за жалост, все повече се възприема и от актьорите на българската политическа сцена – въпросът е кой кого ще надвика децибелно, а не кой кого ще убеди аргументирано. Крясъкът побеждава реториката, надвикването – ораторския талант; в този смисъл „Сблъсък“-ът, който ни очаква, може по един съвсем лесен начин да излъчва своя лидер – вместо да се премятат думи, нека се измерват писъци и чиято олелия е най-силна, него да даряват с лавровия венец на победителя.
Няма как, героят (ни) пак е тук с възвание: Кураж, момчета, викайте на воля, силата е с нас!..
Трето, което се отнася не за Иван и Андрей, а за българските телевизии по принцип – особеното при тях е (важно изключение са, нека ги наречем, „партийните“ телевизии от рода на „Алфа“, например), че те инвестират не в публицистични или културни предавания, а преди всичко и най-вече в забавни шоута и други подобни развлечения. Където и да погледнеш, каквито и продуценти да срещнеш, все едно ще намериш – сериали, увеселения, ситкоми и плиткоми. В което няма изненада: целият т.нар. „западен“ свят сякаш живее в сянката на ситкома/плиткома, но тук, в България, като че ли друг живот няма, за разлика от там. Иван и Андрей са идеални за тази тенденция да се видиотява зрителя, да се вкарва единствено и само в приватността на шоуто и кефа на консумативизма, да му се избива от главата всяка мисъл за нещо по-високо от долницата и по-различно от глупотевината. Колкото личностно си по-повърхностен, толкова телевизионно си повече желан, толкова повече имаш екран. Тук най-сигурно можеш да правиш телевизия, ако всякакви висши копнежи ги изхвърлиш от ума си. За телевизионера хич не е препоръчително да бъде човек на духовността, а на материалността…
Ето го отново нашият герой: На маймуни искате да ни обърнете, да ви вземе дявола, маскари…
Искат, да… Искат, ама няма…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
