Новият романтизъм
„Клетниците” (Les Miserables), 2012, Великобритания, 157 минути, режисьор Том Хупър, продуценти: Дебра Хейуърд, Ерик Фелнър, Тим Беван, Камерън Макинтош; сценарий Уилям Никълсън, оператор Дани Коен, художник Ив Стюърт, костюми Пако Делгадо, музика: Клод-Мишел Шьонберг, Ален Бубили, Херберт Крецмер; в ролите: Хю Джакман, Ръсел Кроу, Ан Хатауей, Аманда Сийфрид, Софи Елис, Патрик Годфри, Арън Твейт, Еди Редмайн, Саша Барън Коен, Хелена Бонам Картър, Саманта Баркс, Даниъл Хътълстън и др.
Награди и номинации: 3 „Златен глобус” (за филм, за поддържаща женска роля и за оригинална музика) и още 5 награди, 8 номинации за „Оскар”, 9 за BAFTA и др.
Разпространява Форум Филм България
На екран от 1 февруари 2013 г.
След триумфалния «Речта на краля» (вж. «Култура», бр. 4 от 2011), британецът Том Хупър отново шашва – „Клетниците” е почти изцяло «пеещ» филм, все пак костюмен и с думата «крал» в първото изречение. Отново е новатор – медиите отдавна шумят, че е първият мюзикъл в историята на киното с живо пеене по време на снимки. Е, филмът си има солидна база – екранизация е на легендарния мюзикъл на Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг от 1980, създаден по още по-легендарния романтичен роман на Виктор Юго от 1862. При това, музиката е и мелодична, и вълнуваща.
От първия кадър в Тулон през 1815 до последния в църквата през 1832 двадесетият по ред екранен прочит на «Клетниците» въздейства мощно. Всевиждащото око на закона инспектор Жавер (Ръсел Кроу) преследва ненавистния каторжник с достойнство Жан Валжан (Хю Джакман), превърнал се, благодарение на божи служител, в кмет и благодетел на Монтрьо, а и поради гузност към горката Фантин - и на дъщеря й Козета, отгледана от уродливите гостилничари Тенардие и срещнала революционера Мариус, покрай когото се мярва и героичното дете Гаврош, загинало на барикадата... - нелепо е да се разказват «Клетниците».
Романтикът Жан Валжан е един от най-обаятелните литературни образи. Досега Жан Габен бе непостижим в тази роля, независимо че Лиъм Нийсън я изигра при Билле Аугуст (1998), а и Жерар Депардийо - в тв-сериала (2000-2002). Но Хю Джакман е различен – неистов и смирен, изтънчен и раним. А и пеещ. Времето ще покаже дали неговият Жан Валжан ще се помни. Що се отнася до Жавер, пеенето сякаш пречи на Ръсел Кроу да се съизмерва с Бернар Блие. Хелена Бонам Картър е, както обикновено, експресивна, Ан Хатауей най-сетне има шанс за вълнуваща роля (Фантин), а Саша Барън Коен е натурален смешник, макар и пак с преобличане (вж. «Култура», бр. 27 от 2012).
Изобщо музика и актьори, фактура и декори, костюми и ситуации са омесени в пищна, натуралистична и патетична суматоха на борбата между благородство и фанатизъм, грях и изкупление, възвишеност и падение, с каквато Юго пленява четящите тийнейджъри вече трети век. Екранната атмосфера е изваяна, дори пеенето изглежда органично.
Но най-симпатичното е, че насред героиката и сантимента, изскача ирония. „Клетниците” на Том Хупър намига към конфузното днес и всякаквите стратегии за бягане от себе си. През ключа на новия романтизъм филмът показва света като арена на нравствени баталии.
„Клетниците” изтръгва сълзи и съпреживяване. Възражда любопитството към Юго. Боксофисът му вече надмина повече от двойно бюджета от 61 милиона щ. д. Със сигурност ще победи в поне три категории за „Оскар”. Но и Том Хупър, както Куентин Тарантино (вж. „Култура”, бр. 3 от 2013) и Бен Афлек, е игнориран от надпреварата за режисьор. По-важното е, че приковава дори неврастеничните скептици към мюзикъла.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
