С Чичо Чичопей
Да споделиш с детето своето собствено уважение към словото. Да го научиш - чрез скороговорки, гатанки и други стихотворения – на уважение към словото, което се превръща в литература. Да го направиш в играта, към която си изначално отговорен. Да покажеш на детето, че играта с езика е, току-виж, най-сериозното нещо в света. Защото играта с него те държи нащрек. И никога не знаеш кога езикът остава единствено лъкатушещ глас, кога се превръща в буква… Защото всяка повторена дума всъщност значи нещо друго. Защото има компании от думи, които не допускат за игра друга дума, и общуват на непонятен за нея език. Защото гатанките превеждат преносните значения в буквални. Защото… Защото за майстор в поезията за възрастни като Янаки Петров (1947-1999) разлика между писането за възрастни и деца всъщност няма. И затова неговите книжки „Всеки ден да е неделя” и „Слънчо гледа слънчогледа” („Просвета”, 2012), съставени вещо от Надежда Радулова и илюстрирани от Маглена Константинова, показват, че поет, който помага на своя читател да расте вътре в себе си, неизбежно надвива времето. Всъщност, за Янаки Петров стихът е не друго, а възможност за още живот – възможност, на която следва да се научиш от малък.
Чичо Чичопей се стремеше да извади думите от стихотворението. „Всеки ден да е неделя” и „Слънчо гледа слънчогледа” са ново доказателство, че е успял в поезията за всички възрасти.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
