Дъга над София
Куратори: Боряна Росса и Станимир Панайотов.
Участници:Ани Васева (България), Алла Георгиева (България), Аделина Попнеделева (България), бионихил (Германия/Беларус), Боряна Петрова (България), Войн де Войн (България/Германия), Даяна Маккарти (САЩ), Ив Русева (България), Ищван Кантор (Унгария/Канада), Катя Божикова (България), Катаржина Козира (Полша), Мариела Гемишева (България), Милена Грамова (България), Марина Гржинич, Аня Шмидт и Звонка Т. Симцич (Словения), Надежда Плунгян (Русия), Наталия Тодорова (България), Нина Арсено (Канада), Олег Мавроматти (България/Русия), Стефан Карчев (България), УЛТРАФУТУРО (България/САЩ), Умная Маша (Русия), Что делать? (Русия) и Владан Йеремич (Сърбия), Ясен Згуровски (България), DJ Марколина (България), The Anti-Gays (България).
София Куиър Форум предполагаше да събере на едно място култура, изкуство и активизъм. Макар и адресиран към широка публика, той бе потенциално отворен за среща между хората с различна сексуалност и да бъде трибуна за онези, които се определят като изключени от определени нива в обществото заради своята полова ориентация.
Изглежда кураторът Боряна Росса се сблъска с предизвикателствата от твърде много страни, но направи усилия да изведе куир проблематиката на едно дискурсивно ниво, без просто да очертават злободневието на различни потискани групи. В духа на пост-феминизма, формирането на пола се смята за предопределен под натиска на властовите структури в обществото. В тази посока, кураторът цели да предложи по-широко схващане за пола, без произведенията да афишират непременно гей проблематика, но и без да са неангажиращи самодейни арт занимания на хора с хомо ориентация.
Макар България да е далеч от екстремните територии на дискриминация, гей и трансджендър малцинствата остават трудно забележими в публичното пространство. Самите куиър и хомосексуални са доста разнородни като самосъзнание, те варират в тяхното самоопределяне в обществото и немалко от тях прикриват своята сексуалност, за да избегнат риска да бъдат уязвени в личен или професионален аспект. Все пак, общият климат на хетеро- и фалоцентрична култура приучава някои от хомосексуалните мъже да мимикрират и маневрират доста успешно в социума, като се ползват едновременно от предимството да бъдеш мъж във фалоцентрично общество и от гей солидарността. Така че, за тях афиширането на сексуалността е по-скоро излишна и не безопасна позиция.
Този парадокс е видим у нас в относителната толерантност към медийни фигури като Азис, който афишира би- и хомосексуално поведение. Макар и изведен от имиджа на драг куин маскарад, този статус е обект на подражание на ниво субкултури, докато медийните архетипи за жена у нас и техните безбройни живи превъплъщения остават подчинени на първични предпочитания на хетеро мъжа: манекенка, турбо-порно-фолк звезда и преуспяла бизнесдама – над 50-годишна, в офис костюмче. От друга страна, малко хомосексуални са информирани за правата, които отстояват прогресивно настроените, и не са в състояние да артикулират собствената си позиция като граждани. Едно е сигурно: всички са били обект на открито или пасивно социално потисничество. На практика, малцинство от активисти се борят да адресират публично проблемите на хомосексуалните. Прави впечатление, че активисткият корпус на форума е подкрепен от открито лява политическа формация. Логиката на интерес от страна на левите следва теоретичните основи на социалното и полово равенство, което произтича именно от традициите на материалистическата философска мисъл.
В този пейзаж се появява и изкуството, което би трябвало да бъде спойващата сила между целия спектър от въпроси, които излизат наяве. Предизвикателството към куратора е да очертае територия, която да обедини експлицитните послания на активистите и индиректните внушения на творците. Балансът между двете е труден за постигане. В очите на активистите посланията на художниците изглеждат неясни и завоалирани, докато художниците странят от откровена дидактика. Боряна Росса притежава необходимата широта и ангажираност, за да обозре и двете позиции, тъй като има богат собствен принос към темата като теоретик и творец. В случая тя търси допирни точки, като фокусира вниманието към хибридните идентичности, каквито се явяват в работите на Олег Мавромати, постановката “Всичкоядецът” на Ани Васева, филмът и презентацията на Катаржина Козира от серия нейни проекти, в които авторката преминава през различни полови архетипи.
Като цяло, дискусионната част се оказа много ценен ориентир за социалните измерения на куир и хомо проблематиката. От страна на изкуството, може би най-сериозен принос в тази посока има ала-брехтовият театър на “Что делать?”, където са разиграни взаимоотношенията между социално потиснати групи, една от които е персонифицирана от лесбийката, а останалите - доминирани от сянка на политици и бизнесмени в следвоенна Сърбия.
Изложбата “Сътворението на мита” коментира темата през подчертано българско присъствие. Автори като Алла Георгиева и Ясен Сгуровски преобръщат властта на социалната стигма, като използват визуални стереотипи.Подобна е стратегията и на Ищван Кантор и Нина Арсено, които узурпират клишета на революционната естетика.
Работата на Войн Де Войн, създадена от символични предмети и лични фотографии, е най-херметична и завоалирана. Той въвлича зрителя в негов собствен свят на превъплъщения и интроспекции, в преживяването на собствената си идентичност отвътре. Колоритната личност на Маргото от филма на Аделина Попнеделева, напротив, разтваря собствената си женска история в огледалото на морала и обществените норми на времето си.
Във форума ретроспективно можеха да се видят и исторически вече проекти на Мариела Гемишева и Боряна Росса, Олег Мавромати и Ултрафутуро, както и млади и малко известни български творци.
В крайна сметка, куиър форумът привлече повече теоретици и артисти и се оказа несигурна среда за онези, които имат най-пряко отношение към съдържанието на събитието. Той обаче показа, че определено активизмът, гей и куиър проблематиката са въпроси, изискващи повече дискусии и време за осмисляне, които в идеалния вариант трябва да станат обект на последващи събития с подобно съдържание.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
