Зигмунт Бауман в София
По покана на Полския институт в София в началото на ноември българската публика получи изключителната възможност да се срещне със световноизвестния мислител проф. Зигмунт Бауман, както и с изтъкнатата социоложка от Варшавския университет проф. Александра Яшинска-Каня. Събитието беше организирано съвместно с Философския факултет на Софийския университет и Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Полският институт в София заслужава специална благодарност за шанса, който предостави на българската научна общност. А че тя има остра нужда от подобни срещи, показа претъпканата със студенти и преподаватели Аула на Софийския университет.
За тема на лекцията си в България проф. Бауман беше избрал Централна Европа („Кое е „централното” в Централна Европа”) и обстойно представи виждането си за модела, който Централна Европа предлага на цяла Европа. Защото, каза той, миналото на Централна Европа ще се окаже бъдеще за нея. Многократно проф. Бауман предлагаше примери с Балканите, обвързваше тезите си и с България, като по този начин показа какво значи да съобразяваш говоренето си с публиката и да демонстрираш жив интерес към своите домакини. Може да се каже, че на тази лекция България беше съществена част от глобалния свят. Отвъд историческите данни и примери, отвъд дефинициите, които даде за нация, територия и държава, професорът засегна и своите ключови теми – модернизацията; глобализацията, която няма център и за която ние не сме отговорни, защото тя идва отвън; съдбата на съвременния човек и изборите, които той може да направи. Както подобава на мислител от такъв мащаб, Бауман опита да дефинира настоящето, направи разграничение, засягащо международната политика, плод на националните държави, и глобализираната политика. Не като оправдание, но като обяснение прозвуча тезата, че правителствата са неспособни да изпълняват своите ангажименти, защото ръцете им са вързани от глобализационните сили (най-вече – пазара). По отношение на бъдещето на Европа, проф. Бауман цитира и данни за процента имигранти, от който ще се нуждае Европа въпреки безработицата, която се увеличава в много страни от континента. Но тези данни му бяха нужни най-вече, за да развие идеята си за диаспоризацията на Европа и за все по-растящата необходимост да се усвоява живеенето сред чужденци, без нито идващите, нито заварените да губят идентичността си. И то по време, което все по-малко познава утопиите и все по-слабо желае да води дебати около принципите и стойностите, дебати, един от чиито изявени привърженици е самият проф. Бауман, отстоявайки така една позабравена, но безкрайно нужна социална ангажираност.
Освен идеите, заслужава да се отбележи и поведението на проф. Зигмунт Бауман, който, въпреки двучасовата лекция, не отказа да отговаря на въпроси от страна на аудиторията, раздаде автографи; предишния ден с внимание изслуша лекцията на своята колежка проф. Александра Яшинска-Каня, а на третия ден от посещението си участва в дискусия с български социолози и философи.
На една от срещите с полските социолози проф. Георги Фотев подчерта, че българската социология, особено по времето на комунизма, много е учила от полската – чрез нея е усвоявала известна свобода и либерализъм. Затова и е радостно, че колегията успя да чуе и лекцията на проф. Александра Яшинска-Каня, която говори как членството в ЕС се отразява на ценностите на поляците. Един от изводите, които проф. Яшинска-Каня направи, е, че полското общество постепенно се придвижва от акцента върху материалните стойности към тези от духовен характер и че аргументацията за европейската идентичност има най-вече своите рационални основания („доводи в ума, не в сърцето”); и така повдигна множество въпроси за размисъл по отношение на ценностите и аргументациите в България.
В тази „тридневка” на социологията Полският институт показа и два документални филма за живота и работата на проф. Бауман, а Институтът за изследване на обществата и знанието връчи на професора своя Почетен знак, който, след „доктор хонорис кауза” на Софийския университет, е второто отличие, с което българската научна общност засвидетелства признанието и благодарността си към един от най-сериозните мислители на съвремието ни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
