Златната ябълка откри сезона в операта
Чудесна идея на Софийската опера – „да смъкне от тавана” поопрашената от годините партитура на „Златната ябълка” и да открие (по традиция) новия си сезон с българска творба. В националния театър тя бе поставена преди 40 години, всъщност, тогава това бе раждането на първата детска опера на Парашкев Хаджиев. И се оказа - за него, приятна интермедия между активното композиране на мащабните опуси „Майстори” и „Рицарят” и последвалите в 1972 г. - историческата опера „Лето 893” и мюзикълът „Службогонци”. Трябва да изтъкна, че за Хаджиев това не е прощъпалник в детската тематика. И да припомня как от най-млади години създава, ръководи и пише за групата „Детска радост” (от 1935 г.) в Радио София десетки пиеси и музикални приказки; за създадените през 40-те години „Бабина приказка” - бисерчета за малки пианисти; за стотиците детски песни, оперетката „Счупената чаша”... Всичко това до появата на „Златната ябълка”. От изброяването веднага личи не само отношението му към децата и музикалното възпитание, но и продуктивността му, пословична в тези години. Помня, все се ядосваше на въпроси на журналисти, които го питали как пише толкова бързо оперите си. А той казваше: „Напротив, пиша бавно, има композитори като Моцарт и Росини, които са писали много по бързо...”.
В Софийската опера на прослушването на „Златната ябълка”, на което присъствах, проличаха: драматургически интересното построение на приказката, наситена със събития, естествената хубост на мелодиката, създаваща деликатно усещане за фолклорни навеи, атрактивност и един нов хармоничен и оркестров изказ, зародил се още в „Майстори”. Тогава някои от най-проспериращите певци на театъра с интерес и желание се включиха в реализацията на творбата – Галя Йончева, Павел Куршумов, Павел Герджиков, Петко Маринов, Никола Василев, Николай Стоилов, Асен Селимски и т.н., а постановката направиха диригентът Борис Хинчев (един от фаворитите на Хаджиев), режисьорът Емил Бошнаков, художничката Мариана Попова и забележителният балетмайстор Богдан Ковачев. Игра се няколко сезона и децата много я харесваха. Впрочем, интересно ми беше да ги наблюдавам сега, след толкова години. И сега чувах възгласи и коментари в салона, имаше и уплах, и възторг, и реплики, изказани високо по време на действието. За мен – знак, че „Златната ябълка” никак не е остаряла!
Идеите на режисьорката Юлия Кръстева и реализацията им от художничката Елена Шопова и целия артистичен състав на постановката, без съмнение, са причина действието да тече с един плавен, но държащ в напрежение зрителя ритъм, поднасяйки изненади и обрати в актьорски и зрелищен план. Намерено е семпло и функционално решение на сцената, в която пет елемента се въртят, разместват, преобръщат, използвани ефикасно за промяна на местата на действието. Хубави, с доминиране на приказното, неутрални (в смисъл не фолкорни) костюми и грим, мултимедия и светлинни ефекти, добра хореография на Мария Гезенчова – това са накратко характеристиките на визуалната част. Особено ще изтъкна детайлната и ефикасна в ансамблите работа на диригента Борис Спасов, познавач на стила на Парашкев Хаджиев. Оркестърът и певците, обучени и силно мотивирани, са подбрани съобразно пълноценното покритие на образите. Преобладават младите таланти на Софийската опера, които наситиха с жизненост спектакъла. Добрият и човечен Голобрадко на Красимир Динев бе чудесен, той изпя много красиво арията си; забавни бяха хитреците Мустакатко - Атанас Младенов, и Брадатко - Антон Радев, алчни и мързеливи, неверни братя. От жените - много симпатичната и находчива Калинка-Малинка на Силвия Тенева, внушителната Врачка на опитната певица Иванка Нинова и Костенурката на Юлиана Иванова, чийто глас има потенциал за големи роли. Много колоритни бяха Ламята на Димитър Станчев, изпълнител на големи басови партии, който много успешно се вписа в детския спектакъл, както и Стоил Георгиев – разбойникът Меча Кръв. Също Тодор Желев - Старчето (интересен грим), Палечко и Малечко на Анна Гаврилова и Петя Петрова, Педя Човек на Николай Иванов, Двойникът на Александър Георгиев. Всички пяха, играха и танцуваха всеотдайно, емоционално, на ниво и ни пренесоха в атмосферата на приказката, в която има страх, любопитство и ужасии, радост, шеги и ведрост. И внушиха поуката: изпитанията ни правят силни и щастливи, а любовта трябва да изпълва сърцата ни. Едно пъстро и забавно начало на новия сезон на Националната опера.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар