Честито! , брой 35 (2962), 19 октомври 2012" /> Култура :: Културен коктейл :: Новите академици
Български  |  English

Новите академици

 
Оперният режисьор Пламен Карталов бе избран за академик на Българската академия на науките. Това е поредното признание за проф. Карталов, за неговата огромна и интензивна творческа дейност. От 1972 година, вече 40 години Пламен Карталов отстоява своите естетически принципи, посветен единствено и само на любимото си изкуство, операта. Карталов е автор и на всички идеи за оперни сцени на открито – като се започне от Царевец, мине се през „Опера на площада” и се стигне до „Опера в парка”. Най-новият грандиозен проект на режисьора е тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга”, която ще завърши през май 2013 г.
Пламен Карталов е гостувал на много авторитетни оперни театри като режисьор-постановчик. Той е известен в много страни на Европа, Северна и Южна Америка и Азия.
Автор е и на изследователски труд върху „Янините девет братя” на Любомир Пипков.
Редакцията на вестника честити званието на академик Пламен Карталов и му пожелава здраве и все така интензивна работа у нас и в чужбина.
К
 
 
 
В навечерието на 84-та му годишнина Рангел Вълчанов бе избран за академик в направление “Творци на изкуството”(по предложение на Института за изследване на изкуствата при БАН). Тази титла е адекватно признание за неговия, не съвсем академичен, но пък огромен принос в развитието на българската култура.
И ние поздравяваме Рангел Вълчанов!
К
 
Изкушавам се от натрапчиво проникваща в съзнанието ми словесна игра - “Академик Рангел шопа”, и съм сигурен, че той няма да се разсърди. Първият определител го поставя на заслужено най-високо място в институционалната йерархия на духа. А вторият – в топографията на националната ни култура и то по най-непреднамерен, най-естествен начин на заслужено признание, което иде спонтанно от характеристиката на субекта и същевременно с подчертано уважение към неговата лична творческа вселена. Защото тъкмо в нея са истинските корени на таланта, на неговото продуктивно развитие, закърмено от соковете на родовата принадлежност и след това щедро отдадено на цялата национална култура, която естествено се изгражда тъкмо от подобни късове самороден талант. Колкото и неубедително от академична гледна точка да звучи, позволявам си да мисля и да кажа, че продължително натрупваната лична творческа биография в изкуството се основава в крайна сметка върху природните заложби на таланта и тяхното плодотворно съзряване през годините от хребет към хребет, от дни на вдъхновение през дни на съмнения, от въодушевени полети през падове на самокритични разочарования. И така, цели 60 години по пътя на едно неуко селско момче, тръгнало от Кривина в Шоплука, през годините на академично образование, първите талантливи опити в киното и театъра, после заслужения национален и международен успех, до официалното признание и още по-важното за всеки истински автор – неофициалното, но толкова ценно професионално уважение от колегите, приятелите, милионите зрители в родината и по света! Защото това е най-естественият път на таланта и той не може да бъде подменен с фалшиви оценки, неискрени възторзи, конюнктурни ласкателства или несправедливи отличия. Слава Богу, Рангел Вълчанов се е опазил от всички тези недостоверни атрибути, получавайки същевременно всички достойни знаци на истинското признание и справедливата оценка.
Сега, когато обобщаваме толкова продуктивната филмография на Рангел Вълчанов и се убеждаваме в нейната изключителна духовна енергия, можем да си дадем сметка как артистичният му талант е отглеждал бъдещата респектираща художествена идея, наречена “Лачените обувки на незнайния войн”. Неслучайно не датирам в скоби, както е прието, годината на производство на този забележителен филм (1979), който се оказва уникален не само за нашата национална кинематография, а и за европейското кино. Добре известно е, че този толкова талантлив, нестандартен, художествено обемен сценарий се появява цели 17 години по-рано, още през 1962. Но тогава, в началото на 60-те (когато дори “На малкия остров” и “Слънцето и сянката” са приети трудно), огромният, нетрадиционен, фантазен свят на автора не може да бъде преглътнат и пуснат в производство. По-късно мнозина ще успоредяват “Лачените обувки...” с филмите на Фелини и по-конкретно с “Амаркорд” (1973), ще отбелязват, че “Рангел Вълчанов търси архетипното поведение на нацията в особената смес между митологичното и битово-ритуалното” и т.н. Но да си дадем сметка, че асоциативният авторски подход, който съчетава в излята художествена амалгама европейската цивилизационна модерност със специфичната българска патриархалност, е роден в съзнанието на режисьора значителното преди споменатия забележителен филм на маестро Фелини.
Но и след този филм той не се уморява да разтърсва безпощадно авторското си въображение, да ражда нови талантливи идеи, да се впуска в поредни художествени приключения със завидна, неизтощима енергия, присъща на младия дух и на неизчерпаемата креативност.
И така, 32 филма за 48 години неуморна, несекваща нито за миг творческа работа!
Достойна атестация за всеки голям световен режисьор. Щастие е, че го имаме в нашето малко национално кино, което обаче се изправя редом с големите постижения на международния екран благодарение на подобни талантливи, щедро надарени, ярки личности!
Пред очите ми е неговият персонаж бай Мито от филма “Последни желания” (1983). Докато коронованите особи на Великите сили раздърпват и преразпределят картата на Европа в Голямата война, бай Мито със скромна, но непоколебима съсредоточеност върти мистрията в грубите си селски ръце и повтаря: “Е па, я си дзидам дзид”!
Ето така и Рангел Вълчанов през целия си творчески живот на талантлив артист “дзида своя дзид”, за да имаме днес пълно основание да го назовем Академик Рангел Петров Вълчанов, действителен член на Българската академия на науките!
 
Проф. Божидар Манов


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”