Кристин Димитрова
Градината на очакванията и отсрещната врата
Дизайн Яна Левиева
ИК „Колибри”, 2012
Цена 12 лева
Вещо, зловещо
Поетиката на Кристин Димитрова е белязана от острия й ум, та затова е радикално открита към приеманото от мнозинството за безумно. Открита е към лабиринта на еднозначността. Към смъртта. Кристин не претупва общуването със собствените си демони (и с чуждите, разбира се), дори го режисира в мащабни по клаустрофобията си сцени, без шанс за катарзис. Тя е пуснала демоните си на свобода. Пуснала ги е „без страх и без надежда” (както гласи любимата на крале и разбойници католическа сентенция).
Това вероятно е най-страшната стихосбирка на Кристин Димитрова, най-тежкият й бой с илюзията, че всичко може да се поправи или облагороди. Защото непредсказуемият ум на Кристин е готов да даде непредсказуеми аргументи за всичко, за да ни обърка с правотата си. Сигурен съм, че няма читател, който да не разпознае уникалния й (колко се износи тази дума) стил, както и да не се стресне от непривично високата глаголна температура на стихотворенията. Всъщност, от ненаписаните разкази в стихосбирката.
Но важното е другаде - че Кристин деавтоматизира възприемането ни за абнормното. С хумор, с ирония, дори със злорадство, поетесата откроява алхимията на всекидневието и всичко , което ни свежда до механични кукли в ръцете на прииждащата отвсякъде смърт. „Пиша, за да стана отново малка. Големите ни битки – все по-тесен мрак далеч от дома”. Някак в устата остава хрущялът на смисъла, но го въртим вътре и не можем да го сдъвчем и смелим. И точно това ужасяващо преживяване на кухост и безсилие гарантира жизнеността на нейните стихотворения. Пародиите на страха, по-страшни от самия него…
Кристин Димитрова знае нещо повече от нас, но какво е то... И каква ли болка е заплатила за него, и готови ли сме да платим?
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
