Бедна, бедна, Костадинке!
На 18 септември - три месеца след масовите протести в София, при които беше блокирана една от възловите пътни артерии на столицата и когато протестиращите на практика извоюваха промени в Закона за горите, част от участниците в тях се събра в „Червената къща”, за да обсъди „Накъде след Орлов мост?”. Основните гледни точки бяха изложени от Борислав Сандов от партия „Зелените” и от Мария Иванчева от социален център „Хаспел”, която изрази своята позиция в бр. 31на „Култура”. На стената в залата се прожектираха снимки от протестите. Към края на дискусията, след въпрос от публиката, стана ясно, че обсъждането е част от серия инициативи, наречена „Време да говорим“, на Европейската мрежа на центровете за дебат, финансирана от Джордж Сорос. Тази новина предизвика сред едни от слушателите бурен смях, сред други – възмущение. Тези, които реагираха с усмивка, коментираха, че в България ще настъпи промяна, когато дебатите излязат от рамката на платените проекти.
Тази позиция не бе коментирана от модераторите – Стефан Кръстев и Ирина Недева, но едва ли някой в залата би оспорил заслугата им за интервюто с Костадинка Кунева[1], чийто видеозапис присъстващите можаха да видят. Това е българката, която заради синдиалната си дейност в Гърция, през декември 2008 г., е залята с киселина. Реакцията на гърците е мигновена – те масово и многократно излизат на улицата. Костадинка Кунева се превръща в символ на протестите им. Три години и половина по-късно тя е в Париж, където, благодарение на гръцката подкрепа, се възстановява и, както каза Ирина Недева, ентусиазирано следи протестите на Орлов мост. В заснетото интервю обаче Костадинка Кунева с тъга каза, че в България близките й не разбират защо й е трябвало да си създава проблеми. По думите й тук, в родината, много лесно сме загубили правата си след промените: „Бяхме свикнали държавата да се грижи за нас, а днес е редно да се разбере, че ние трябва да се грижим за нас – няма кой друг…. В Гърция сега действащият синдикализъм е създаден с много кръв, с много битки и с много разговори… гърците могат да общуват помежду си, те се подкрепят, поддържат, самоорганизират се... събират се по партиен или по религиозен интерес, обсъждат някакъв обществен или личен проблем, стремят се да помогнат на този, който има нужда. Същото го забелязвам и тук във Франция, а в България ми прави впечатление, че хората са много отчуждени, много трудно се събират…”
Тези думи на Костадинка Кунева предизвикаха спор сред присъстващите – едни от тях обвиниха „стария дух в медиите”, който настройва българите едни срещу други и ги прави индивидуалисти, които се спасяват поединично. Други застъпиха тезата, че ние по принцип сме си такива и че никой не ни принуждава. Трети обявиха, че изпращането на пари от страна на гурбетчиите и пускането на смс-и за болните деца са доказателство, че българското общество е солидарно – думи, които се посрещнаха с насмешка заедно с изказването, че за да сме по-солидарни, трябва да се обединяваме на принципа „клуб по интереси” – по отбори, по църковни общности и т.н. Друг човек пък гордо се похвали, че е участвал в редица граждански протести, но настоя да се прави разлика между тях и социалните протести.
Веднага Мария Иванчева остро реагира с думите, че това е една доста цинична позиция, която разделя гражданите от негражданите. По думите й, идеята за гражданска кауза е дошла отвън, чрез донорства и спонсорства, при които се е наливало в главите на хората, че „гражданското” трябва да бъде приятно, прилично, ненасилствено в една общност, близка до властта в София, по възможност в центъра, защото по принцип се приема, че защитаващите социални каузи са в покрайнините и... палят коли. „Подобно разделение на граждански и социални каузи вече не можем да си позволим 20 години след началото на прехода!” Тя доразви тезата си, изложена в началото на дискусията, че протестите, освен всичко друго, са укрепили властта и имиджа на премиера, доколкото въпросът е бил решен след негова лична намеса.След емоционалната реакция на Иванчева господинът, който обясни, че социалното му положение е такова, че му е „неудобно” да участва в социални протести, обиден напусна залата и в нея като че ли единственият горд с участието си в гражданските протести остана Борислав Сандов, който отчете положителните неща – протестите вдъхнали надежда, че нещата могат да се случват. Те успели, защото основното ядро на зеленото движение по-лесно комуникирало помежду си и с властите и само за няколко часа се самоорганизирало и проявило смелост да излезе навън. Станало ясно, че каузи, като шистовия газ и лобисткия закон за горите, могат да се обединяват и подкрепящите ги могат заедно да постигнат успех. Станало ясно, че липсващото в България доверие е възстановено – протестиращите ясно различили кои са самосиндикално излъчилите се фалшиви зелени лидери с мегафони и кои са техните експертни представители, които успешно да преговарят с народните избраници в парламента. Сандов обясни още, че Зелените са еволюционери, които искат да променят системата, но отвътре - с постоянни усилия, устойчиво, стъпка по стъпка, а не като революционерите, които решават, че ще стоят на Орлов мост, докато не съборят системата, без да помислят дали има с какво да я заменят.
Той отбеляза, че вече има опит с пиарите на сегашното правителство и че „когато гоним някаква кауза, работим по съответващия на нагласата на правителството начин”- така, по случая с шистовия газ, са се опитвали да привлекат вниманието именно на министър-председателя, искали са „да стигнат до среща” именно с него, за да може той да се обади и да нареди на някого. „Когато гониш кауза, когато искаш нещо да се случи, ти използваше методите, които са най-ефективни”, подчерта Сандов.
Сандов беше „атакуван” от присъстващите – един от тях репликира, че е бил на протеста, защото е вярвал, че се случва „късо съединение” в системата, а не защото там е имало някаква група преговарящи - класа макиавелисти, които си имат цел и за нея са готови на всякакви средства. „Не бях там за това, а сега виждам, че вие сте един нов Бойко Борисов”, констатира господинът.
Ангел Игов, бивш член на Зелените, пък обърна внимание, че днес организаторите на протести знаят, че в лицето на Б.Б. имат един суетен и страхлив човек, на когото може да се въздейства по съответния начин, но какво ще стане утре, когато срещу тях се изправи друг - по-демократичен противник? Вторият въпрос, който Игов постави, бе свързан с факта, че макар и да се употребява думата „кауза”, протестите водят до спечелване на отделни казуси и че каузите трябва да се защитават по доста по-сложен начин, при който именно е необходима солидарността, за която Костадинка Кунева говори във видеозаписа.
От своя страна, Мария Иванчева рязко се възпротиви на отчетения успех от страна на Сандов, тъй като каузата „далеч не е успяла в изграждането на смислени обществени отношения като солидарност и сигурност в една разпадаща се държава”. Освен това, Иванчева определи действията на властта в резултат на протестите като нарушаване на демократичната процедура, заради което след третия ден тя вече не протестирала срещу конкретния закон, а срещу българската политическа система, която може да си позволи да представи Бойко Борисов като единствен представител на държавата в какъвто и да било тип преговори... Петър Кърджилов от гражданска група „За Витоша” веднага реагира: „Ние не сме тези, които да изхвърлим Борисов от залата. А и той защо да не съдейства, за да се реши проблемът?”
В своеобразния спор за ролята на преговарящите се намеси и Мариана Христова - активна участничка в анти-ГМО кампанията „България – свободна от ГМО” и в кампанията срещу добива на шистов газ. „Забравете за кауза, която е само на улицата, защото тя не води до никъде, ако нямате хора, които да знаят крайния резултат, към който се стремят.” Тя разказа как на нея и на още няколко човека – представители на протестиращите срещу ГМО, заместник-министърка им дала шест текста, от които те трябвало да изберат „работещия”. „Това е четене, ровене, проверяване от страна на хора, които в повечето случаи не са специалисти, защото се оказа, че няма юрист, експерт по ГМО, който да работи за без пари... Но тези усилия биха били неуспешни, ако ги нямаше хората на улицата.” Христова отбеляза и че след третия ден Орлов мост е бил „полазен от такива екземпляри”, заради които въобще не е било ясно в каква посока ще се развие протестът - той е бил обект на провокатори, на крайни националисти, на тайни служби... и „ако Бойко Борисов не е толкова податлив на пиар кампании, ние нищо нямаше да успеем да направим”. Един от присъстващите коментира, че протестите са щели да бъдат по-успешни, ако са имали лидер, на което Христова се възпротиви, посочвайки, че именно заради липсата на такъв и заради „естественото напасване на хората – този добре говори, онзи добре пише прессъобщения, трети разбира от закони” - кампаниите са успели. Активистката срещу ГМО разкри и някои подробности от „кухнята” – когато, например, заради шистовия газ отивала по селата и обяснявала на хората, че най-малкото, което могат да направят, е да подадат молби за независима експертиза, те първоначално приемали, но след това били привиквани в магазина за хранителни стоки, за да си подадат отвод от всички молби и да напишат, „че са подведени от една госпожа”. Заради този случай Христова, а и много от присъстващите в залата, изразиха мнение, че протестите трябва да са именно срещу политическата система, която позволява и днес по-слабите, в конкретния случай – селяните, да се примиряват с потъпкването на правата им, тъй като са в „хранителна зависимост”.
От друга страна обаче зеленият лидер Сандов посочи, че живеещите в селските райони имат по-особена нагласа на мислене - те трябва да си работят на нивата, а гражданите трябва да им защитават правата пред институциите. Такъв извод той си направил в резултат на инициативата „Шествие за добра храна”, която има за цел, при общата стопанска политика на ЕС за периода 2014 г. – 2020 г., да не се субсидират само големите фермери, а и по-малките, които отглеждат продуктите си по биологичен начин. „Сигурно вече месец говорим за това, писахме във всички агромедии, но на шествието не видях да има от пряко засегнаните от тази политика”, посочи Сандов. Той обаче увери присъстващите, че ще продължи да работи за селяните, макар и да беше упрекнат от човек в залата, че не е организирал протести срещу вдигането на цените на тока. Сандов отговори, че въпросът с цената на електричеството не предполага еднозначен отговор и че той не би излязал на протест рамо до рамо с човек, който разпалено скандира „АЕЦ!, АЕЦ!”. Мариана Христова пък добави, че заедно с още няколко души са създали гражданска инициатива, имаща за цел да обедини различни каузи, включително и срещу покачването на тока, но резултатът бил плачевен. „Нищо не успяхме да обединим – българинът не се интересува от социални каузи дори когато става въпрос за пари - за ток, за горива - той не излиза.”
Тук се намеси още един човек от залата, който от 21 години живее в САЩ и е участвал в движението „Окупирай Уолстрийт”. Според него, разликата в протестите тук и оттатък е, че зад океана активистите знаят какви са дълбоките причини, за да са на улицата – знаят кой е основният враг - неолибералният капитализъм, големите банки и корпорации. Поради тази причина и между хората има солидарност, а в България протестиращите излизат заради групови идентичности – моята група, моите познати; и заради това принципите – сътрудничество и солидарност, се размиват.
В края на дискусията се чу призив: „нека феновете на солидарността се съберем около циментовия завод „Холсим” в Бели извор, който трови хората.” Странно защо, но някак словосъчетанието „феновете на солидарността” влезе в синхрон с често повтаряния въпрос на водещата дискусията Ирина Недева – дали протестите на Орлов мост не са някаква мода, с която, както и Мария Иванчева каза, трябва да си в час, за да си „cool и западен”. В крайна сметка, не можем да не си зададем този въпрос най-малкото заради Костадинка Кунева, за която „солидарност” е не просто пиарски термин, а нещото, за което си струва да се бориш за другите, дори и ако те – другите, след това биват винаги предупреждавани от „информираните”: „Имайте предвид, че тя няма едно око и това, което ще видите, може да ви обезпокои.” Бедна, бедна, Костадинке! Защо трябваше да си създаваш проблеми...
[1] Костадинка Кунева е завършила история, специалност етнография. Тъй като у нас не може да си намери работа, свързана с професионалната й квалификация, а и трябва да лекува сина си, който има тежък здравословен проблем, заминава за Гърция. Там работи като чистачка в метрото и едновременно с това е синдикалистка, защитаваща правата на жените, работещи като домашни помощнички. Във връзката с работата си е многократно заплашвана.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
