Ходене по буквите
Йорданка Белева. „Й”. Стихотворения. Издателство „Ерго”. София, 2012, цена 7 лева
В години, когато повечето стихосбирки не могат да съществуват без „системите за командно дишане на поезия” (с. 41), „Й” е поредната жизнеспособна книга на иначе почти невидимата публично Йорданка Белева. След сборника разкази „Надморската височина на любовта” от м.г., чието повествователно майсторство познавачите приветстваха, днес нейното ударено поетическо И я утвърждава като автор, който сме длъжни да следим. Благодарение на тази изрядно структурирана стихосбирка може би си струва вече да наричаме притежателните местоимения, които Белева възпява, „обладателни”. Всъщност, поетесата изучава мъжете като граматика на чужд език, за да научи преди всичко коя е самата тя и каква точно е като жена. Любовта към мъжете е любов към езика, разбира се, но и към техники за стихване на стихотворението. Тази тишина обаче не е привичната, описвана в стихотворения тишина... Защото авторката съзнателно не показва колко е опитна и с мъжете, и със словото - може би защото нейният сластен траур след любовното преживяване, познат от предишните й книги, вече е уморена тъга. И e кокетно двусмислена във виртуозните игри с езика - там, където стои с невъзмутимо благоприличие, а всъщност е съблазняващо безсрамна в безизходната си самота. Просто повечето стихотворенията са секси. И действително ги бива да прикриват телесното си блаженство. Кратките стихотворения в „Й”, които са и по-сложни за писане (нали трябва да избягнат тягата на афоризма), са по-добрите, по-свойските на цялата книга. В другите се дочува мощният интертекст на българската женска литература, който охолно домува в тях. От корицата на книгата Екатерина Йосифова заявява: „Неочаквано за мене в „Й” е другото име на зрелостта Й: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува; тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна. И срещу течението. Уверено.” Какво да добавя повече?
Емил-Мишел Чоран. „Пропадане във времето. За неудобството да си роден”. Превод от френски Красимир Петров. Издателство „Факел експрес”, С., 2012, цена 16 лева
Един от подходите към есеистичната и афористичната съкровищница на този представителен том е паметта: спомням си как преди години изведнъж се озовах пред къщата, в която Емил-Мишел Чоран е живял като ученик. Представете си разнебитената Румъния, предела на Карпатите – и изведнъж Трансилвания с очарователния немски град Сибиу, някога Херманщат… Представете си шумния хаос, който напира отвсякъде към младия Чоран, който вече изпитва неудобството да е роден заедно с потребността от божествен ред у себе си. Ако използваме речника на съвременника му Ролан Барт, то словото на големия мислител е типично слово на властта – то предизвиква чувство за вина и фатална повърхностност у всеки, който го възприема. Но преди всичко мисловният подход на Чоран събужда вината у самия него. Въпреки „спасителната измама” на уникалния му стил.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
