Избрано от наследството на Майстора
Владимир Димитров-Майстора, Първичната материя, изложба по случай 130-годишнината от рождението на художника, галерия Индустриална, 19 септември - 15 октомври 2012
В изложбата са включени над 60 живописни, акварелни и графични творби на Майстора, избрани с желанието да се върне вниманието към онази част от ранното художествено наследство на твореца, която обикновено остава в пограничното поле на възприятието през годините. Подбраните от фондовете на редица художествени галерии в страната, както и непоказвани досега творби от частни колекции[1], представят една съкровищна, съкровена част от делото на художника.
Голяма част от произведенията са рисунки с туш и молив, акварели, създадени са в годините между 1912 и 1922 и попадат в няколко характерни за ранното творчество на Майстора тематични кръга. Представено е военното творчество на художника от Балканската война, включени са акварели със селска тематика, правени до 1922, а също и рисунки от Рилския манастир (1915 – 1916).
Не кореспондиращите на пръв поглед един с друг цикли, като военните рисунки и тези със селска тематика, са обединени от едно бистро усещане за реалността, от яснота в погледа, от синтетизъм и довеждане на изобразеното до символ на морална категория. Общо и характерно е третирането на формата и композицията. Образите са окрупнени, изпълват изобразителното поле, плановете са изравнени и сведени в една перспективна плоскост, а обектите сякаш са приближени с далекоглед, така че зрителят е непосредствено въвлечен в действието, без обичайната дистанция.
От времето, когато са създадени тези рисунки, ни дели цяло столетие. Началото на миналия век е епоха, чието осмисляне в известна степен все още е заключено в рамката на следващите десетилетия и наложените тогава дискурси. Значителното по обем творчество на Майстора от военните години дава различен ключ към тази епоха – съзерцателно премисляне, дистанцирано, но все пак изпълнено със съчувствие и проникновеност наблюдение. Документалната му стойност е изчистена, отхвърлила е воалите на общоприетите нагласи и очаквания към художественото представяне на събитията от войната и изобщо. Вижданията му са чужди и отдалечени от приповдигнатостта на пропагандата. За тази позиция свидетелства обстоятелството, че художникът е странял от препоръчаните на военните художници сюжети, които трябва да онагледят подвизите на войските, да покажат участниците в характерни героични пози и т.н. Предписанията разкриват опит за конструиране на нов герой, дирят основите, върху които да се изгради образът му. Поощрява се публицистичността и разказвателността в картините на разрушение и съзидание, в обновлението и оразмеряването на пейзажа се търси патосът на механизацията. Одомашнен и опитомен е този порив на преобразуващия действителността човек, далеч е от мащабите на европейския, представен в пропагандните военни изложби от 1915 и 1916 г. във Виена и Берлин. Плахо и скромно заявеният патос у нас е неудачен, неуместен, неосмислен, както пише Сирак Скитник. Грешно адресирани са формулираните идеали и сблъсъкът им с фактическите мотиви на частния героизъм остава извън разговора. Недокоснатите в разговора теми, премълчаването, чувствата на самота сред тълпата и още много други са тъкмо темите на Майстора в неговото описание на събитията, в неговия поглед към човека. Те са връзката със съвременното европейско изкуство и са тематични и сюжетни предходници на бурното и плодотворно развитие на българската живопис в годините до Втората световна война.
Тази изчистеност, непреднамереност и морална устойчивост на Майстора попада в исторически момент, в който става видим дисонансът между реализма на епохата и възможностите за неговото обозначаване чрез изкуство. Задачата по премислянето на социалната реалност от страна на творците се измества за по-късен период. Българските художници са все още без ясна идея за функцията, която изпълняват в тези процеси. Техният поглед остава този на „обикновения далечен зрител” (Сирак Скитник). В този контекст Майстора е „частен случай”, защото мълчаливо схваща нерва на времето. Лиричните и поетични на пръв поглед негови рисунки и акварели запечатват мимолетността на хармонията във времето преди бурята - състояния на трептеж и напрежение, толкова наситени, че не могат да бъдат изговорени.
[1] Събитието се дължи на сътрудничеството между галерия „Индустриална” и СБХ, на участието на ХГ Кюстендил, НХГ, РИМ Благоевград, както и на подкрепата на Фондация „Братя Василеви”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
