Кой се страхува от SK
SK[1] е написала свои мисли за изложба на завършили студенти по изобразително изкуство. Това е факт за адмириране, защото обучението на хора, посветили се на изкуството, не по-малко се нуждае от задълбочено внимание на критиката, която рядко поглежда към т. нар .студентско творчество. И понеже ерудираната критика си служи с фактически сравнения, позволявам си да приложа тази система без каквито и да е изводи (само за информация) и насочване, че образованието по изкуство също не е еднозначно в световен порядък, както и творчеството на художниците, което все пак е резултат от него.
През изключително студената зима (февруари) на 1987 година, когато прочутите канали на Амстердам бяха замръзнали, а кънкьорите повтаряха композициите на Брьогел, посетих като специализант Амстердамската „Геритриетвелдакадемие". Малката тогава академия на ул. „Принцес Ирене страад" 69 имаше курсове по създаване на книги (илюстрации и подвързия), живопис и дизайн на мебели. И, разбира се, рисуване, което преподаваше известният художник проф. Метц. В ранна сива утрин, при пълна тишина, отворих вратата на ателието и се сковах: беше претъпкано със студенти, които рисуваха на стативи модел. И той - седнал в средата. Чуваше се единствено съскането на моливите, както е при нас само на приемни изпити. В ъгъла тихо свиреше грамофон, а над него висеше закачен лист с подписалите се за присъствие студенти. Професорът стана и тихо и кротко ме прие. Куртоазно тръгнах да разгледам какво се рисува. Тук вече така се сковах, че трябваше да седна, като се извиних с ранния час. Всички студенти поглеждаха периодично модела, като го рисуваха по напълно различен начин: един - цялата фигура, друг - само главата, трети - малка фигурка в центъра на листа, заградена с объл ореол; един - с контур, друг - с акварел, трети - с креда, щрих и полутон и т.н. Естествено, попитах как се коригира и насочва такава разнолика група и на какво се обучават, на което проф. Метц отговори, че преподавателят трябва да има капацитет да напътства всеки един студент в начина или стила, който той сам си е избрал. А дали ще има напредък или не - това е ангажимент на студента, а не на преподавателя. Интересен, освободен принцип. Ако не друго, поне като завърши, студентът няма да бъде питан иронично кой го е учил, а той няма да има чувството, че никой на нищо не го е научил. Научил е толкова, колкото е пожелал сам.
Горе-долу по същото време в Академията във Варшава гордо ми показваха декларация, която студентите подписват, когато се записват в курса по нефигуративна (абстрактна живопис), че през годините на обучението си се задължават да рисуват нефигуративно. А студентите по класическа живопис (Ян Матейко[2]) се задължават да рисуват класически. Отново - самостоятелен избор, който ги пази от младежки героизъм и разсейване.
Впечатляващ и смайващ беше и педагогическият избор на Академията в Париж с напълно празните ателиета, предоставени за работа на студенти. И студентката, която излъчиха (след дискусия), за да ми обясни какво правели, защото била „завършила право" и „можела да говори хубаво"... Или пък нюйоркските студентки, които твърдяха, че не рисуват, а изработват продукт, и т.н. и т.н...
И всичко това зад сакралния репер Калотина, който SK ни напомня с пълно право и с конструктивно намигване. Защото, ако има нещо обобщаващо за живота „на изкуството зад репера", това е интелигентната лекота на възприемането на различията, добродушното любопитство какво става покрай теб. Напълно естествено е младите да са неумели и наивни, дори да копират това, което им харесва. (Ако младият Пикасо беше останал с първата си самостоятелна и основателно незабелязана изложба при Волар, щеше да бъде само един епигон на Тулуз Лотрек). Очевидно, творческият им дух и характер не е укрепнал, но те днес дишат свободата и въобще не могат да си представят старата мътилка, от която се получаваше естетическа астма. Като казах на една моя студентка, че не е добре да се влияе (меко определение) от професора си (от мен), тя умря от смях и ми показа нещо съвсем друго, за което нямам представа откъде го е видяла (човек не може да е съвършен). Радостта освобождава от стиснатите зъби и затормозяващите амбиции. Но на преподавателите художници, които имат сетива за всички паралелни протуберанси в изкуството, им е много трудно, защото в закона за образованието е казано, че се преподават знания и умения, а никъде не се казва, че трябва да се отгледат талант и дарба. Вероятно, защото тези качества, освен че са рядкост, са и невидими; и в никакъв случай обществено конвертируеми.
SK познава всичко това детайлно. Нейната целенасоченост е уникална и ако художниците могат да се похвалят с многото часове работа, кураторът SK може да отбележи (но не желае) стотиците часове зад компютъра във вече „нейната" зала-галерия и срещите с оригинални хора и техните мисли по света. SK е за абсолютната всеотдайност към свободата на мисълта - идеята - до степен, че след време наистина няма да има значение кой какво точно е завършил. SK отдавна знае, а вече е и съвсем сигурна, че успешно може да се прави текстил от хартия, скулптура от фолио, а по-нататък керамиката може би ще се прави от вода, а стенописът - от парфюм.
Проф. д-р Иван Газдов
P.S. Руското педагогическо величие от XIX век, художникът Чистяков, е казал: „Дайте ми едно магаре и ще го науча да рисува!”, но за кравите нищо не е казал.
Бел. ред. Текстът на проф. Газдов е реплика на публикация на проф. Десислава Минчева в бюлетина Инфо СБХ, бр. 6-7/ 2012, озаглавена „Сложно ли е да си художник днес? Писмо до всички любители на постулатите и техните жертви от един професор по рисуване в НХА – лаик по отношение на Съвременно изкуство”. Нейният текст започва с думите: „Има нещо дълбоко сбъркано в това да пишеш язвителни писма на студенти от страниците на в. „Култура”, брой 25 от 29.06.2012 г., макар да отчитам известна „оригиналност”. Повод да споделя някои мои разсъждения е текстът на Светлана Куюмджиева, занимаващ се с проблемите на художественото ни образование и резултатите от него. Признавам – почувствах, че е крайно време и обвиняемият да вземе думата. Като художник със своя лична позиция и като преподавател в НХА днес се осмелявам да изкажа някои „еретични” мисли.”. Целият текст може да бъде прочетен тук.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
