Семела от Хендел в Пловдив
В края на миналия сезон в концертния салон на Музикалната академия в Пловдив се състоя премиера на операта-оратория „Семела“ от Хендел. Полемична относно своята жанрова принадлежност, „Семела“ се поставя за първи път в България. Хендел рядко е игран у нас.
Постановката, дело на студенти – певци, режисьори, сценографи и инструменталисти, премина под вещото ръководство на техните преподаватели: Кирил Чапликов (диригент-постановчик), Владимир Горчаков (режисьор-постановчик), Стефан Попов (сценография и костюми). Тони Шекерджиева-Новак, в чийто клас са повечето солисти, е вокален консултант, а Пламен Първанов, с когото певците изучават ансамбли и работа с диригент, е отговорен за вокалния стил и интерпретацията в постановката. Академичният камерен оркестър от десет инструменталисти е с концертмайстор Момчил Енчев. Стожерите на оркестъра – Борис Мирчев (чембало) и Георги Шопов (виолончело), са обработили баса-континуо. Академичен хор „Гаудеамус“, разположен от двете страни под сцената, е подготвен от диригентката си Весела Гелева, която също работи с изпълнителите в дисциплината „курсов хор”.
Младите интерпретатори разказват за удоволствието от репетиционния процес и усещането да са част от спектакъл. Някои от тях вече имат сценичен опит от съвместни проекти с Пловдивската опера и филхармония. Повечето певци, обаче, в това число и 20-годишната Семела (Криста Дунчева), са дебютанти. Алексан Чобанов (Атамас) привлича вниманието със своя характерен тембър на контратенор, с издигането над трудностите на вокалната партия и с умелата сценична игра. Не е без значение, че Алексан е и отличен виолончелист. Християна Христова (Ино, мецосопран) също разкрива хубави гласови данни и убедително присъствие. Хумор, ведра игра и свобода демонстрира и Цвета Панчева (Ирис) в образа на интерпретираната богиня. Прецизни по отношение на стила, така далечен на нашия век, солистите се стремят към изчистен рисунък, ефирна орнаментация и динамика. Вибрато в пеенето почти липсва.
Декорът, със своя разчупен релеф и форми, е изграден от две колонни конструкции в лявата и в дясната страна на сцената. По средата амфитеатрално са разположени черни стълби, които придобиват множество функции в хода на действието. Костюмите приличат на бели живописни платна с цветни петна в различни тонове: топли – при Атамас, или студени – при Юнона.
След премиерата на „Дидона и Еней“ от Пърсел през 2010, това е втора сериозна стъпка на студентите да реализират успешно на сцена сложна барокова оперна партитура. „Семела“ съдържа редица чисто музикантски трудности – вокални, инструментални, хорови. Интерпретацията на античен сюжет носи предизвикателства и към режисурата. В случая е заложено на статична игра със силно стилизирани движения и пределно изчистен израз на лицата. Фабулата – доколкото представлява предистория на появата на бог Дионис – има известна близост с тракийската култура, а оттам и с авторското ни оперно творчество („Тракийски идоли“, Марин Големинов). Без да забравяме тревожното състояние на Пловдивската опера в момента, която има само една премиера за сезона, би било съвсем уместно постановката на „Семела“ да стане част от афиша й и така да получи още по-голяма гласност. Препълненият салон и големият интерес към заглавието и към младите артисти доказват интереса на академичната общност. Чудесно би било, ако творбата се представи на учебни и оперни сцени и в страната - компактният камерен състав (с известно редуциране на хора) го позволява, а тази практика би създала още по-голям ентусиазъм и мотивация у младите участници.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
