Чиновници - чиновнику
Към края на август БНТ излъчи репортаж за неуредица в метрото. На схемите на метромрежата във вагоните било изписано сгрешено името на едно от метростанциите. Вместо Европейски съюз – Свети Наум.
Може би чак тогава на гражданството стана ясно, че в последния момент - и без никакво съмнение, във връзка с посещението на благодетеля Барозу, то пък във връзка с триумфалното откриване на обекта – възприетото дотогава име на станцията е било сменено.
Репортажът помогна да чуем уверенията, че грешчицата ще бъде поправена и гражданството няма да се обърква.
Репортажът би могъл да се занимае с много други неща около новооткрития Национален обект – липсата на прилична маркировка на някои метростанции, например. Или качеството на изпълнението на настилката по бул. „Витоша”, например. Или странната липса на козирки над входовете на метрото. Или развалящите се още на втория ден след откриването летящи врати. За тези неща сигурно ще се говори, не ми се вярва, обаче, нашите медии да се занимават с тях – по обясними причини.
Тук искам да обърна внимание само на станция „Европейски съюз.
Софийските общинари, верни на обичайното си преклонение пред миражите на деня, са извършили прекръстването, както се разбра, с пълно единодушие. Така те успешно са продължили линията на своите предшественици, кръщавали улици и булеварди на имената на Царстващата династия, на Мусолини, Хитлер, Сталин и видни дейци на революционните движения, дори на Българо-съветската дружба.
След разбъркването от началото на 90-те, когато при масовото прекръстване едни глупости бяха заменени с други глупости (например и училище „Юрий Гагарин” – руснак, комунист и следователно престъпник – беше преименувано), човек би трябвало да очаква, че верноподаническите поклони са приключили.
Уви.
София се сдоби с уникален топоним – едва ли някъде по Европа има спирка „Европейски съюз”. И то не защото хората се придържат към заповедта да не си създават идоли. Или пък защото не вярват в Европейския съюз. А просто защото имат достойнство. А и защото знаят, че когато наричаш нещо в града си, наричаш го на окръжаващата те среда, на окръжаващата го история, на хората, които са живели и живеят там.
Софийските общинари, освен че са верноподанически наведени, не са и особено умни. Имаше много други начини да бъде отбелязано участието на ЕС в изграждането на новата линия на метрото.
Включително и една от централните станции – двете „Сердики” – да се преименува на „Европа”. Би се получила двойката „Сердика – Европа”, далеч по-натоварена със символика, далеч по-придаваща смисли: защото Сердика е един от градовете в основата на Европа, защото съдбата на Средец е част от съдбата на Европа, защото София е безспорен елемент от европейските движения – исторически и други.
Общинарите, обаче, решиха да се подмажат на чиновника – кръстиха нещо на образувание, което никой не знае дали и докога ще просъществува.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
