Пишат ни , брой 30 (2957), 13 септември 2012" /> Култура :: Пишат ни :: <i>Нововъведения</i> в Рилската света обител
Български  |  English

Нововъведения в Рилската света обител

 

Рилската обител е място за поклонение. И още – тук всеки българин се среща с Българското възраждане: епоха, през която дедите ни си връщат народностното и националното самосъзнание, събират отломките от Златния век на българската култура, на Търновската книжовна школа, съживяват сказанията за силата и благородството на българските владетели.
Българската възрожденска култура е велико и със съдбовна значимост дело на българския народ. Рилската света обител е забележително нейно постижение. Централно място в нея заема Главната (Съборна) църква „Рождество Богородично” – архитектурен, строителен и художествен паметник на българското възраждане. Неин главен майстор е Павел Иванович. Стените на църквата, отвън и отвътре, са изрисувани и изписани от първомайсторите на българската светска реалистична живопис: от Самоковската художествена школа – Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вальов, Станислав Доспевски, носител на сребърното отличие на Императорската художествена академия в Санкт Петербург; от Банската зографска школа – Симеон Молеров и неговия син Георги Молеров. Дърворезбата, изпълнена в стила на атонските майстори – резбари, е дело на Атанас Теладур.
Архитектурата, монументалната украса – иконография, живопис и дърворезба – създават неповторимия интериор на Съборния храм. Олтарният иконостас е най-забележителното творение в него. С влизането в църквата вниманието на посетителя е грабнато от неговата великолепна, увенчана с Божия кръст, композиция. А приближи ли се до иконостаса, вгледа ли се в лицата на Божия син и Божията Богоматер, на апостолите на христовата църква, на българските светци, открива възрожденските пориви на българина за свобода. Тук е втъкана и надеждата, от която чака подкрепа и спасение. Нищо – свещници, полилеи, странични иконостаси – не нарушава хармонията вътре в храма.
Всичко това от 25 август т.г. е заличено. Ум, със странна нагласа за творческа грандомания и с лека ръка, е изпълнил вътрешното пространство и е отнел въздуха на храма с огромна полилейна конструкция. Полилеят е разположен в централната част на църквата. Основата му, монтирана в централния купол, закрива образа на Небесния отец, който изпълва самия купол. Отстрани на полилея се спускат 12 ленти накрая с орнаменти, които обгръщат полилея в метален обръч с диаметър около три метра. Полилейната конструкция отстои от пода на църквата на не повече от три метра. При влизането в църквата тя закрива иконостаса, насича стенописите и като цяло нарушава архитектурната и художествена хармония в храмовия интериор.
С влизането в храма вниманието на посетителя е приковано от блестящия в позлата полилеен гигант с размери, многократно надвишаващи храмовите пропорции. И най-срамното е, че се харесва. Ако е дошло време да внесем чалгата в храмовете, то новата лъскава придобивка на Рилската обител може да има някакво оправдание. Но не в законен и морален аспект: новата полилейна конструкция нарушава авторските права на строителите на храма;
Паметниците на културата подлежат само на реставрация; чужди елементи в тях не се внасят, освен материал с оздравителен и конструктивен ефект. Полилейната конструкция е ненужна украса на един от шедьоврите на българската възрожденска култура, хвърля сянка върху възрожденските пориви на българския дух, а оттам и сянка в душите на людете, дошли на поклонение.
Жоро Цветков
 
Бел. ред. В интервю за „Култура” (бр. 4 от т.г.) на арх. Йорданка Кандулкова, бивш директор на Националния институт за недвижимото културно наследство, става дума за този казус:
„... Имаха намерение, породено от дарители, да сменят полилеите на манастирската черква с нови, светогорски тип, които били по-подходящи за богослужението, за ритуала, който се осъществява. За да намерим верен отговор на тяхната молба, имаше посещение на място от наши експерти; отиде художник, отиде изкуствовед. За да видим доколко тези полилеи, които са в момента в черквата, са нехармонични, нетрадиционни, чужди на ритуална. Според свещенослужителите, те са светски тип полилеи. [..] не само ритуалът е този, който може да ни позволи да заменим част от художествената същност на паметника с друга. Така или иначе, статутът на световна ценност е добит с тези, т. нар. от тях светски, полилеи.”
Очевидно въпросът е бил решен в полза на искането на манастира.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”