Броуди и бродът
„Отчуждение” (Detachment), 2011, САЩ, 100 минути, режисьор и оператор - Тони Кей, продуценти: Бинго Губелман, Дейвид Хаузен, Бенджи Кон, Карл Лънд, Крис Папавасилу, Грег Шапиро, Остин Старк, сценарий - Карл Лънд, музика - The Newton Brothers, в ролите: Ейдриън Броуди, Марша Гей Хардън, Джеймс Каан, Кристина Хендрикс, Луси Лу, Блайт Данър, Тим Блейк Нелсън, Брайън Кранстън, Уилям Питърсън и др.
Награди: на международната критика от Довил, на публиката от Сао Паоло и Валенсия, за артистичен принос от Токио, на българската филмова критика от „Любовта е лудост” 2012 и др.
В конкурса на „Любовта е лудост” имаше предизвикателства, но този филм ни връхлетя като двойното торнадо в Ню Йорк. Невероятно е, че го видях почти година след показването му по време на второто издание на фестивала So Independent в София. На всичко отгоре се оказа, че има и разпространител у нас – България филм вижън. Какво чака, не е ясно.
Хенри Бартес (Ейдриън Броуди) е спретнат и отвеян симпатяга със странна работа - учител по заместване. С поредното назначение за 3 седмици попада в държавно училище, побрало ада – учениците са неуправляеми лумпени, подобно на родителите си, учителите – безпомощни марионетки на политкоректността, директорката (Марша Гей Хардън) – в ступор от предстоящото пенсиониране.
Още в първия час Хенри се държи печено с бруталните тийнейджъри и дори не му мигва окото, че „1984” на Оруел за тях е ненужна енигма. Важното е, че среща будния поглед на дебеланката Мередит (Бети Кей), обречена на различност и присмех.
Иначе невъзмутим и деликатен, Хенри се разправя и с безхаберния персонал на хосписа, където лежи дядо му с Алцхаймер. Той е единственият му роднина, а анимационни интермедии визуализират майчиното му самоубийство и намекват за грозна семейна тайна, гнетяща стареца... Както броди из нощните улици, Хенри се натъква на наглата малолетна проститутка Ерика (Сами Гейл), която приютява за кратко...
Принципният и добронамерен Хенри се превръща в обект на обожание – за младата учителка конформистка мис Мадисън (Кристина Хендрикс); за клетата Мередит с талант за рисуване, но не и живеене; за опитомената от него Ерика... Ситуациите са безутешни, но пък срокът за заместване изтича...
Според някои, Броуди не надскача изпълнението си в „Пианистът” на Полански, но, според мен, тук е по-събран, одухотворен и вълнуващ. Пък и всички актьори са на равнище – от ветерана Джеймс Каан в ролята на остроумен педагог, през Луси Лиу като училищен психолог с обсесии до епизодични ученици с псувни. Да му завиди човек на Тони Кей как с нищожен бюджет е събрал подобна колоритна компания – видимо не хонорарите са били приоритет за участието в „Отчуждение”.
Филмът беснее между смърт и упование, кървавост и тъмнина, хроникалност и флешбек, документалност и фантазност. Бушува от недоволство. Възпламенява от емоции.
Както още в шумния си дебют „Американска история Х” (1998), независимият британски ексцентрик Кей разплита зловещите проекции на социалната патология през екзистенциални колизии. Но, ако там се занимава с проблемите на маргиналията, в „Отчуждение” се опитва да обеме целия спектър на американския социум, чиито опорни системи отказват - семейство, образование, здравеопазване... Филмът надскача лимитите и на стотиците си „училищни” побратими, дори и най-радикалните. Той е скенер на скотско общество, където децата са обречени. Отчаянието е хронично. Агресията – основна стратегия на нищетата. Американската мечта е премазана. „Отчуждение” се вписва в актуалната световна тенденция „киното и краят на света”.
Но се оказва, че брод има. Стига да усмириш хаоса в себе си. И да надмогнеш ужаса от сближаване.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
