Музикфест Берлин - І
Америка - митове и музика
Берлинският Музикфест (31 август – 18 септември) тази година продължава в своя уникален стил да създава най-неочаквани асоциации, връзки и аналогии между музикални произведения, исторически събития, литературни опори - все въдици за слушателя, но и съществени основания за вида на програмите на всеки един от много известните оркестрови, а и камерни формации. Темата е Америка. Америка на музиката. Америка, която направи ХХ век особено богат и важен с джаза, Гершуин, Чарлз Айвз, Мортън Фелдман, Самюъл Барбър, Джон Кейдж, Елиът Картър, разбира се - и Ленард Бърнстейн. Все творци на ХХ век, които повлияха и на музиката на ХХІ. Все митове на Америка! Към американските митове спада и красивото реално обединение на хора с различна култура – протестантска, сефарадска, индианска, афроамериканска. И ако животът показа, че жадуваното идилично съжителство на тези култури е още (и ще бъде) химера, то през 1976 г., когато светът се вгледа в 200-годишнината от създаването на Съединените щати, Джон Кейдж, чийто стотен рожден ден бе на 5 септември, написа „Апартментхаус 1776” ( къща от апартаменти – една метафора за САЩ) и в тази композиция, посветена на Бостънския оркестър и Сейджи Озава, събра в едно общо всичко, което изброих. В музиката обединението се оказа много по-възможно, отколкото в живота… Америка, припомня ни програмата на фестивала, не е само извор на музика, родина на Айвз, на Кейдж, на Фелдман, на Картър. Америка бе и спасителен бряг за музиканти, които бягат от терора, от ужаса на разбития си живот. Затова тук звучат композиции от великите емигранти в Америка Сергей Рахманинов, Арнолд Шьонберг, Ханс Айслер… Към тях се прибавят Варез и Стравински, които също избират Америка за живот и работа… Така че, музиката на емигрантите е друга съществена част от програмата на фестивала, в която участват невероятни оркестри. Още! Америка е и колосален политически играч, сила и в програмата не случайно е предвидено концертно изпълнение на операта „Никсън в Китай” от Джон Адамс – лично композиторът пристига да я дирижира. А заедно с основния си опонент и съиграч Русия, тогава империя, наречена Съветски Съюз – Америка в 60-те години е главно действащо лице в една от прочутите композиции на Карлхайнц Щокхаузен „Химни”.
Чух я в изпълнение на утроения ансамбъл „Музикфабрик” с Петер Йотвьош на диригентския пулт. Свириха, всъщност, една от нейните части – Химни, трети регион за електронна музика с оркестър. Изсвириха я два пъти – съвсем в унисон с идеала на Щокхаузен за представяне на една музика в концертна зала – повече от един път, за да се запомни и осмисли. Химни Щокхаузен посвещава на Джон Кейдж. Освен химните на САЩ и СССР, тук се озовава и химнът на Испания. През 1969 г. идеята да съставиш композиция, в която да включиш химни на отделни държави, е донесла много критики на Щокхаузен, заявява се, че това е спекулативна идея. Но за времето си тя е станала сериозен обект на дискусии. Моята среща с музиката на Щокхаузен се състоя късно, сравнявайки се с един 18-годишен студент на Берлинска музикална академия днес, а и тогава, но от западната част на Берлин. Дадох си сметка, докато слушах Химни, че много иновативни елементи от негови опуси съм чула вече в музика на други композитори, използвани като средство в съвсем различен емоционален контекст. Творбата може да се определи като христоматиен пример в изграждането на звукова маса с огромна въздействаща сила – нещо като ефекта „Вагнер” век назад. Постигнато е, обаче, с абсолютно различни средства за звукоизвличане и натрупване. Въпреки цитатите от химните в отделни моменти, повече в гротесков контекст, то не е и колажна музика. Както Йотвьош отбеляза преди концерта, за него колаж е да събереш различни парчета на принципа на контраста. А в Химни няма контраст. Контрастът не е бил търсен от Щокхаузен. Концепцията на композитора е да създаде не банална работа от най-баналната и употребявана музика, каквато е един държавен химн. И мисля, че това се е случило. Изпълнението бе превъзходно, а залата на Радио Берлин Бранденбург – пълна.
Концертното изпълнение на операта на Арнолд Шьонберг Мойсей и Арон се състоя под диригентството на Силвен Камбрьолен с оркестъра на SWR– Баден Баден и Фрайбург, с Европейската хорова академия и много известни солисти, главните сред които са баритонът Франц Грундхебер, който изпълни партията на Мойсей – сериозна актьорска задача за един певец и с нея той се справи много добре, почти избягвайки изкушенията на патетичното монологизиране, и тенорът Андреас Конрад като Арон – много сериозна партия, оперна в чистия смисъл на думата, напълно в неговите възможности и култура. Прозвучаха първите две действия на операта, написани от Шьонберг още през 1931-32 година, преди да емигрира за Америка. И независимо, че много по-късно пише трето действие в отделни фрагменти (малко преди да почине се съгласява да се съберат и изпълнят), музикантите считат, че операта – това са двете първи действия. Темата за Мойсей не идва случайно. Върнал се към еврейската вяра, Шьонберг вижда накъде върви отношението към евреите в Германия. Отрано прозира донякъде предстоящото. Така че, темата е за конфронтацията между двама братя с мисия от Бога, които не намират език на общуване помежду си. Тук се осмислят власт, мисия, отговорност. Творбата е много тежка за изпълнение, виртуозно изваяна с додекафонична техника, със силно експресивна атмосфера, която държи вниманието. „Моят Мойсей, пише Шьонберг, прилича донякъде на този на Микеланджело. Той съвсем не е човечен.” И операта са я обявявали за нечовешка за слушане, но това днес въобще не е така. Двата часа (без пауза) не се усетиха. Така че, слушателската тревога от това произведение е отминала. Затова сега към нея посягат за реализация все по-често и диригенти, и режисьори. И вече има девет записа. За самия композитор „Мойсей и Арон” е много важен творчески етап. Въпреки че я оставя настрани и се връща към нея много по-късно, той черпи свои идеи от нея за съвсем кратката, потресаваща кантата „Оцелелият от Варшава” (1947), като по този начин рамкира с музика зловещия исторически период.
Берлин - София
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
