Една неизплатена сметка по-малко
Ако дълг на театралния критик е да отрази видяното, да го съпостави с националният ни контекст (само с него ли?), да оцени достигнатото и очертае перспективите пред него и т.н., то, трябва да си призная, смятам присъствието си в тази отговорна дейност за личен провал. Усещам ненаписаните си отзиви, стотиците неосъществени намерения като неизплатени сметки. Вече е късно дори за изказване на съжаления, пък и, както се казва, не е загуба велика за хората, но от това съжителството ми с неосъщественото не става по-уютно…
Горното е, за да оправдая заглавието.
На 29 юни т.г. гледах в Червената къща последното представление на „Невидими 1”. Авторският „вербати” спектакъл на „Студио за документален театър Вокс попули” се е играл само пет (!) пъти през юни. И край! Такъв бил проектът, такива са възможностите, за толкова са стигнали намерените средства. Картината е често срещана при независимите театри и техните продукции…
Пиша тези думи, защото спектакълът много ме развълнува. При това мисля, че това не беше спекулативно мелодраматично вълнение, а усещане, че се срещаш с нещо много истинско, нещо, което, необяснимо на пръв поглед, но силно те засяга, нещо, което апелира към последните останки от духовната ни същност, нещо потребно колкото на зрителите, толкова и на младия творчески екип (режисьор Неда Соколовска, сценография Деница Аргиропулос, хореография GarageCollective; и актьорите Юлиян Боянов, Йонко Димитров, Диана Енчева, Деница Петкова, Антония Търпова, Велислав Велчев).
Спектакълът е изграден от документални монолози на хора с двигателни увреждания. Те ни разкриват различните погледи и светоотношения на своите „персонажи”. Поразителни са несекналият им порив към света, жизнената и духовната им пълноценност, силата на духа им, дори известното им отстранение от собствената им драма. Чоглаво ни става, като осъзнаем, че техният проблем е не по-малко остър наш проблем за възприемането им като нещо различно, като нещо, нуждаещо се от снизхождението ни. Увредени сме всички, някои във физиката си, други – в неразбирането ни. Само че, и тук е постигната мярка, човешка и творческа, спектакълът не ни обвинява, а ни кара да се замислим. Финалът на спектакъла с танца и с порива да се отвори прозорецът са може би по-силни театрални мигове от всичко видяно от мен през последния сезон в нашия театър (да се ограничим в рамките на този сезон).
Театралните средства на „Невидими 1” са лаконизъм, доверие в изповедността, в думите и чувствата, изследване на затрудненото движение. Тези проникновени изповеди стават част от нашия жизнен опит. Какво повече да искаме от театъра!
Основаният в началото на 2012 г. театър има и свой манифест. Ето извадка от него:
Ние правим театър от грубия материал на ежедневието. От думите, които се въргалят по земята. От думите, изгубени в замърсения въздух между две човешки същества, скрити зад зъбите на мълчаливите и забравени в джобовете на забързаните.
Ние идваме със скромност в изказа и ярост в намерението.
Мисията ни е да се противопоставим на безразличието. Трябва да събудим онези сетива, които правят човека нещо повече от сънена консумираща единица.
Нашата цел е да дорисуваме образа на цялостния човек в протест срещу неговото обезсилване, одребняване и маргинализиране.
Нашата задача е да намерим гласовете, които са твърде тихи, за да бъдат чути в общата какофония, да ги отупаме от полепналото по тях мълчание и да им осигурим тишината, в която, без да прегракват и без да глъхнат, да могат да кажат своята дума.
Е добре. Имаме силен спектакъл, преносим, с малък състав основно от съвсем млади хора. Патосът му е нужен на обществото. Защо става така, че този спектакъл може би вече няма да се играе? Толкова ли сме богати, че постигнатото не може да бъде видяно от повече хора из цялата страна. Та това е въздействащ урок по човеколюбие, човекоразбиране, по самопознание, ако щете. Дори не зная към кого насочвам този въпрос. Но не може да няма някакъв приемлив отговор в границите на една система, която, поне на думи, не се е отказала напълно от грижата си за духа, за човека…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
