В стилистиката на Сметана
Петък е, последният работен ден от седмицата - денят за концертите на Симфоничния оркестър на Българското национално радио от един сезон, който постепенно върви към своя край - един път, който беше (и продължава да е) много интересен, изпълнен с търсени паралели и контрасти, с баланс между премиерите, неизпълняваното и добре познатото, което хората "си го обичат". На 11 май програмата беше от третия тип - включваше само и единствено цикъла "Моето отечество" от Бедржих Сметана. Музикално пътешествие - и заради историите, които се крият зад всяка от шестте симфонични поеми, и заради факта, че когато пътуваш из Чехия (със самолет или влак) или гледаш научно-популярни филми или импресии за тяхната природа, там неизменно звучи "Вълтава" или "Шарка".
Идеята за представянето на цикъла под палката на гост-диригент от Чехия (може да е банална, но в нея има смисъл, когато е реализирана както трябва) в случая "сработи" наистина добре. Леош Сваровски - възпитаник на Пражката консерватория, посещавал курсовете на Караян в Залцбург, където - пак през летните курсове - е бил асистент на сър Дьорд Шолти и Клаудио Абадо. Бил е главен диригент на доста от големите чешки и словашки оркестри - филхармониите в Бърно, Острава, Жилина, бил е един сезон главен диригент на Пражката опера, а в момента е постоянен диригент на Пражката филхармония и преподава в Пражката консерватория. Все още млад (за диригент) - на 51 години, някак близък и по дух с радиооркестъра. Диалогът с оркестрантите му вървеше, той самият вложи много в репетициите и в крайна сметка се получи един великолепен концерт. За малко ще се върна на генералната репетиция, на която - като част от образователната програма на състава, присъстваха над 40 деца от втори и трети клас, които съвсем инстинктивно харесаха музиката на Сметана и даже създадоха свои музикални фантазии по нея. Та на тази репетиция до последния момент Леош Сваровски продължаваше да изисква, да доизпипва, да търси истината. И на концерта получи подобаващ отговор от музикантите в оркестъра - те свириха одухотворено, споено, компактно, вдъхновено. Като един истински добър славянски оркестър - всички групи, всички инструменти. И публиката ръкопляскаше подобаващо. Жалко само, че не беше много - публиката, имам предвид. Жалко за тези, които не дойдоха. Този концерт заслужаваше пълна зала, защото създаде усещането за празник, защото беше точно в стилистиката на Сметана, защото беше едновременно прецизен и вълнуващ
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
