За Изтока – със западен ум
Тициано Терцани. Един гадател ми каза. Превод от италиански Дария Карапеткова. ИК Колибри, С., 2012
Издаването на тази книга в поредица Духовност и самоусъвършенстване не може да бъде определено като добро решение, защото нито читателите на „духовна” парапсихология откриват „свой” текст, нито текстът намира правилните читатели. В действителност, става въпрос за един доста рационален и популярен, типично западен жанр, който ще нарека репортаж за пътешествие на автобиографична основа. Тициано Терцани е световно известен журналист, живял четири десетилетия в Азия – от 1971 г., когато заминава като кореспондент на Шпигел и сътрудник на няколко италиански вестника, почти до смъртта си. „Отразява” някои от най-важните събития на последното половин столетие, като завземането на Сайгон от виетконгците, на Пном Пен – от червените кхмери и разпадането на СССР (за последното разказва увлекателно в книгата си „Лека нощ, господин Ленин”). Заглавието „Един гадател ми каза” идва от изходната точка на сюжета в тази голяма, близо четиристотин страници, книга. Един гадател в Хонконг предрича на още младия Тициано, че не бива да се качва на самолет през 1993 година. Взето полу наистина, полу на шега, това послание ражда едногодишно пътешествие из няколко азиатски страни – Лаос, Бирма, Тайланд, Малайзия, Сингапур... – по най-нетипичния за международната журналистика начин, с влак или автобус. Оказва се, че промяната в начина на движение води до промяна в мисленето, във възприемането, в ритъма на живот, в способността да разбираш Другия. Казано много кратко, книгата на Терцани е прекрасен, увлекателен текст, в който местното своеобразие на духовните традиции в Азия е разкрито с аналитични похвати на рационалното наблюдение и логичното разсъждение; „сърцето на Изтока” се разбира с ума на Запада, но и с желанието да няма разделителна линия между „Изток” и „Запад”, когато става въпрос за вселената на духа. Пет години след публикуването на „Един гадател”, в своите „Писма срещу войната” от 2001 г., флорентинецът Тициано Терцани ще каже: „Само ако успеем да видим вселената като една цялост, в която всяка част отразява цялото и чиято красота се крие именно в разнообразието, ще успеем да разберем кои сме и къде сме.”
Читателят пътешества заедно с книгата, воден от един нестандартен и прозорлив поглед към Азия. Основната тема е разпадът на местните духовни традиции, изчезването на автентичния дух, властвал хилядолетия по тези места – толкова екзотични, толкова различни и в същото време - обединени от въодушевеното им самоубийство със стремежа към западна модернизация. „Една след друга различните азиатски държави най-сетне успяха да се освободят от колониалния хомот и да изтикат Запада на прага. А сега? Западът се връща през прозореца и най-накрая завладява Азия вече не чрез присвояване на нейните територии, а на душата й... Убедихме азиатците, че само ако си модерен, оцеляваш; и че единственият начин да си модерен е нашият: западният. Има ли алтернатива? Никаква... Западът успя да създаде у онези, които не са „модерни” по негово подобие, голям комплекс за малоценност – дори християнството не го беше постигнало! – и Азия сега се отървава от всичко свое, за да възприеме всичко западно.”
Втората голяма линия на сюжета е... суеверието. Защото суеверието (западен термин, разбира се, и поради това грешен в антропологически смисъл) е душата на Азия – нейната религия, нейната политика, нейната традиция. Не защото азиатците вярват, че всичко предречено ще се сбъдне (самият Терцани обикаля десетки гадатели, всеки от които му предрича различни неща), а защото са убедени, че изреченото пророчество може да се поправи и така то въздейства върху живота на хората, като ги кара да постъпват по един или друг начин, да променят живота си. Предвиждането е само по себе си съзидание. „Веднъж оповестено, едно събитие съществува... то е по-реално и по-значимо от вече действителен факт. Затова в Азия бъдещето е смятано за много по-важно от миналото и затова много повече енергия тук се посвещава на заниманията с пророчества, отколкото с история.” Впрочем, познавате ли голям азиатски историк?
Тициано Терцани не умира през 1993, нито на 84-годишна възраст, както му е предсказал друг гадател. Умира през 2004, на шестдесет и шест години, от рак на стомаха. След него остават десет книги и безброй журналистически репортажи. И едно присъствие, което ни убеждава, че между Изтока и Запада има мостове, но това не са мостовете на „просперитета” и „прогреса”, а на индивидуалния стремеж към духовна хармония.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
