Когато фаготът напуска оркестъра...
Концертното студио на Българското национално радио става все по-значимо място за музикални събития. Расте и работи младо поколение, на което му се свири, не се предава на инерция и фрустрация, желае да „среща” любознателни интелигентни лица и да споделя с тях своите чудеса, своите въображения... И то тук, в България. Последният концерт бе на фаготистката Мария Черноокова, която, заедно с колеги, ни показа шедьоври за инструмента, който на мнозина в съзнанието живее чрез Прокофиевата приказка „Петя и вълкът” или чрез „Чиракът-магьосник” на Пол Дюка, или като отправен тембър в „Пролетно тайнство” на Стравински, или като основен в симфонична драма на Шостакович. На рецитала на Черноокова фаготът „напусна” оркестъра заради обществото на камеристите в най-разнообразна конфигурация и в интересен френско-американски репертоар: Франсис Пуленк и Морис Равел, заедно със съвременниците ни Андре Превен и Джон Уилямс. Изящна класическа фактура се преплете с мистериален Изток, шедьоври срещнаха непознати за българската публика творби, създадени през 90-те години на ХХ век. Франсис Пуленк - Трио за обой, фагот и пиано (1926) бе откриващата пиеса, в която Джулио Бозети – обой, и пианистката Маргарита Илиева партнираха на Черноокова – елегантна фраза, класическо въображение в щриха (пиесата е модерна за времето си реплика на класицизма), лекота и дискретност в тембровото освежаване. Младите изпълнители са чудесни инструменталисти, но не само; маниерът на тяхната ансамблова изява създава незабравимо усещане за отстояване на личен изпълнителски почерк. Това впечатление кулминира и в отстояването на аранжираната от известния Давид Валтер за духов квинтет и пиано класическа композиция на Равел „Гробницата на Купрен”, когато с тримата свириха още Кремена Милева, флейта, Атанас Илиев, кларинет, и Жеко Атанасов, валдхорна. Експресивната фантазия на ансамбъла (особено във втората част „Форлан”), както и финият бароков пласт в звуковата амалгама с отново впечатляваща игра с щриха от всеки един от тези прекрасни музиканти преобразиха този шедьовър в друг, наситен с още по-активно въздействие, благодарение на персонификацията на тембъра.
Американската част от програмата бе проведена от дуета Черноокова -Драгомир Йосифов, пиано. Когато партньорът-пианист е свирил и на твоя инструмент, усеща сякаш движението на звука, преображенията му. Свежест, настроение, игра с класиката на ХХ век и с джаз-рефлексии на Сонатата за фагот и пиано (1997) на Андре Превен – с достатъчно проблематична клавирна партия и метроритмична фактура на пиесата, с красива орнаментика на фагота във втората част – много приятно преживяване. Към него добавиха и представата за един различен Джон Уилямс, вън от поомръзналите кинотеми, с Концерта му за фагот със заглавие „Пет свещени дървета” (1995) в авторска версия с пиано - пет части, всяка озаглавена с името на дърво от келтската митология. Историята на всяко дърво е описана от Уилямс, който е „нанизал” поредица от интересни идеи за солиращия инструмент с определен афинитет към източно звучене – не само в интерваликата, орнаментиката и ритъма, но и в темпоралните проблясъци на „шлагерни” композиции с „екзотично” означение (напр. от „Танц на огъня” на Де Файя във втората част на концерта, посветена на дървото, свързано с магията). Концертът бе също непозната територия за публиката, която разчете и в избрания класически жанр стандартите на опитния композитор на филмова музика.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар