Успех или кражба
Повод за настоящия текст е материал на вестник “Струма” от 23.04.2012 с бомбастичното заглавие “В Чехия извадих "тежката артилерия" за спектакъла "Калигула".[1]
След анонс на неподписан интервюиращ, Александър Галперин разказва за свой режисьорски гастрол в чешкия град Мост. В началото споменава, че е поставил същата пиеса в Плевен през 2006 г. с “много компромиси от финансов характер”. Следва самопрослава за шеметен успех на сцена, “уникална, може би без технически аналог в Европа”, при ексклузивни творчески, технически и организационни условия и с феноменално подготвени актьори... “мултимедия” ... “философския интелектуален план”... “хепънинг”... “нови творчески планове” ... и т.н. Когато този шемет достига до “междутеатрални и междудържавни отношения”, градени от самия Галперин, стават неизбежни сравненията с прословутия бизнес-план на Остап Бендер, пробутан на волжските шахматисти.
Все си мисля, че Благоевград не е Васюки и затова ме удивлява безкритичната лекота, с която “Струма” публикува “вест” за епохално театрално събитие, случило се в град в Северозападна Чехия с 67 691 жители, натикани в панелни блокове вследствие индустриални катастрофи от времето на социализма. Впрочем, единствената откриваема чешка публикация, която не е реклама, е в Novinky.cz. Тук спектакълът е получил “обща оценка 80%”, която е всичко друго, но не е регистрация на театрално цунами с епицентър Мост.
На уважаемата редакция предоставям две групи снимки. В първата са моите проекти за декора и на Силва Бъчварова – за костюмите на “Калигула” от Албер Камю, сезон 2005-2006, ДТ “Иван Радоев”, Плевен, с режисьор Александър Галперин, както и фотоси от спектакъла.
Пространственото решение е създадено в тримерна компютърна програма, в чиято виртуална среда съм проектирал главните мизансценни композиции, а в кратка анимация демонстрирам основните движения на декора, на групите актьори и набелязвам главното в осветлението и мултимедията. Всичко изброено е изцяло мой авторски принос в спектакъла. В архива ми са писмата, от които Галперин научи що е мултимедиен проектор, както и офертите, по които плевенският театър осигури тази техника.
Костюмите бяха реализирани по проектите на Бъчварова. За “многото компромиси от финансов характер” в плевенската постановка може да се съди от факта, че римските сандали в спектакъла са дело на Станимир Владинов, специалист от международен мащаб, работил за филма “Троя”, англо-американския сериал “Rome” и много други големи филмови продукции.
Проектите за декора и за костюмите бяха част от българската експозиция на квадриеналето на сценографията в Прага през 2007 година, те фигурират в неговия каталог и в архива на СБХ. Част от документалните снимки са правени в Плевен, други – при гостуване в Народния театър, София.
Втората група снимки са от спектакъла в гр. Мост, Чехия, премиера 17.02.2012. В рекламните материали като автори на сценографията и костюмите са изписани имена на чешки “колеги”.
Както се вижда, двете групи изображения твърде си приличат: пространството като обща структура и композиция е същото; в Мост са променени пропорциите на клиновидния терен, добавено е стълбище, водещо неизвестно къде; колоната вместо отдясно, е в ляво. Имитацията на възможно най-евтината каменна облицовка по нашите земи днес профанира моя замисъл, но отразява вкуса на Галперин в автентичния му вид. Проблемът с костюмите е по-особен, но не по-чист: “колежката” си е дала труд да промени цветността на патрицианските костюми, но за каква “интерпретация” става дума, личи при сравнение на плевенската и чешката версии на костюма и грима на Шута.
Снимките от спектакъла в Мост показват, че в него няма нищо значимо, родило се в автентичен творчески процес – различимите мизансценни “решения”, отделните актьорски пози и дори мимики видимо са “инплантирани” постижения на плевенската трупа.
Настоявайки за авторските си права, влязохме във връзка с театъра в Мост. Директорът, г-н Иржи Румпик, ни увери, че знае за плевенската постановка и затова договорът на Галперин изрично изисква от него да създаде ново решение с чешкия екип. Което е и утвърдената театрална практика.
Тя и елементарната почтеност изискват в пренасянето на постановка да участва целият екип, създал оригинала. Режисьорът е негов лидер, но не притежава авторски права над творбите на останалите членове на екипа. При всеки друг случай истинският режисьор-творец извървява целия път по създаване на нов постановъчен замисъл с новия екип и непременно постига различен творчески резултат.
Кореспонденцията ни с г-н Румпик не е приключила, но нямаме колебание, че “тежката артилерия” на Галперин са нашите проекти, които продължават да стоят в профила му във Facebook, сякаш той ги е рисувал или са негова собственост – един от най-вбесяващите детайли в цялата история. С тях е “зомбирал” чешки “колеги” и заедно са излъгали театъра и местната публика, че им предлагат автентично театрално преживяване. Всъщност, става дума за халтура не “втора прясност”, а трета, тъй като той е правил същото представление и в родния си Ташкент. Градът, за сведение на в. “Струма”, се намира не в Русия, а е столица на Узбекистан.
Поведението на Галперин е отвратително като морал, а че е престъпно по закон – му предстои да узнае. Целта на този текст е да информира театралите в страната и да послужи за поука на младите колеги, на които предстои да си имат работа с подобни особи.
[1] (http://www.struma.com/otblizo/v-chehiya-izvadih-tejkata-artileriya-za-spektakula-kaligula_26538/).
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
