Арх. Богдан Томалевски (1924 - 2012)
В една обява за продажба на поземлен имот преди време към изброените качества - изглед, достъп, инфраструктура и т.н. - които очевидно трябваше да аргументират исканата цена, фирмата-продавач беше добавила и следното: „уникален проект за къща от арх. Б. Томалевски“.
В България има немалко добри архитекти. Но едва ли има друго име, което така да е познато като синоним на високо архитектурно качество – дотам, че „проект от арх. Томалевски“ да се споменава измежду най-съществените достойнства на един имот, определящи неговата цена. И то във време, когато истинските архитектурни стойности са изтикани на заден план.
Богдан Томалевски беше забележителна, широко скроена личност. Около него витаеше едно усещане за необикновеност, дори за легендарност. За това допринасяха навярно и произходът му (син на видния деец на македонското движение Наум Томалевски и племенник на Георги Томалевски, публицист и общественик), многото му таланти (добър пианист), ведрият му характер и чувството му за хумор; и дори такава куриозна подробност, като родството му (по женска линия) с барон Ротшилд. Преди всичко, обаче, той, разбира се, беше голям архитект.
Роден през 1924 г., Богдан Томалевски е връстник на друг бележит български архитект – Никола Николов. Двамата са може би най-изтъкнатите имена от цяла плеяда талантливи български архитекти, на които историята бе възложила мисията да върнат нашата архитектура в руслото на световната след краткия период на т.нар. „култова“ или „украшателска“ архитектура, „сталински барок“ и даже „социалистически реализъм“. Още в края на 50-те години се появяват значими реализации, които поставят началото на един от най-интересните и плодотворни периоди в следвоенната ни архитектура – този на шейсетте години. „Софпроект“ и „Главпроект“ се превърнаха в школи за поколения архитекти, българската архитектура бе забелязана от света, а у нас архитектурата стана една от най-желаните професии. Всичко това, разбира се, не възниква на празно място; неоценимо е прякото общуване с такива именити творци от по-старото поколение, като Георги Овчаров, Иван Васильов, Станчо Белковски и др.
Първият проект на колектива на арх. Томалевски в „Софпроект“, който привлича широко обществено внимание, е за жилищния комплекс „Владимир Заимов“ (1956-1957 г.). Необикновено свежо изглежда той на фона на дотогавашните жилищни строежи. Вместо затворени квартали - отделни дву-трисекционни жилищни сгради със свободно протичащо между тях пространство, ориентирани на юг към новоизградения парк на мястото на бившите казарми. Жилищата са решени стегнато и безкомпромисно като функция. Няма ги задължителните вертикални прозорци и тежкият неокласицистичен детайл; архитектурата е лека и опростена. Слънце, въздух, зеленина – това са основните ценности на градоустройството на модернизма.
Арх. Томалевски проектира градоустройственото решение и на “Лагера”, а през 1964-65 година – на жилищния комплекс “Младост”. Обществено-икономическите условия вече са други, “Младост” – това всъщност е цял нов град. Тук арх. Томалевски изживява остро един конфликт, който определя като същностен за архитектурното творчество, особено актуален и днес – намирането на приемлив компромис между вижданията на архитекта и на възложителя, между идеята и реализацията. Колкото и да е склонен към разбирателство, в този случай арх. Томалевски заявява готовност за отказ от авторство, съзрял опасността да се пожертват качествените параметри на средата – съответно архитектурната идея - в името на чисто количествени показатели.
По това време е поставено началото на творческото сътрудничество между Богдан Томалевски и друг голям български архитект, Лозан Лозанов. С времето имената им стават неразделни, подобно тези на Цолов-Васильов, на Белковски-Данчов, на Камиларов-Соколовски-Хаджистойчев. През 1966 г. Томалевски, Лозанов и Бисера Рибарова печелят национален конкурс за сграда на профсъюзите на “Солни пазар”. От предвидените две високи тела – на 22 и на 26 етажа – за съжаление, е изпълнено и досега само едното по авангардната тогава технология – “асансьорен метод за изграждане на сгради отгоре надолу”.
Същият колектив реализира и Творческата база на филмовите дейци в Лесидрен. Прилагането на манастирската схема с полуотворен двор, органичното вписване в природната среда, използването на бялата мазилка, дървото и прочутия местен камък, интимният човешки мащаб, преливането между “вътре” и “вън” създават онази атмосфера, тъй мила на всяко българско око и сърце, характерна за най-добрите образци на възрожденската ни архитектура. В този дух са решени и Приемната сграда на ОНС в с. Марково, и редица еднофамилни къщи и вили, като тази на семейство Гюзелеви в Бояна... И така, чак до последната реализация на тандема Томалевски-Лозанов (като част от по-голям колектив), ваканционният комплекс “Катарино” край Разлог.
В този смисъл, и в сградата на Министерството на външните работи (Томалевски, Лозанов, Никола Антонов), очевидно под влиянието на Бостънското кметство – има нещо твърде близко до традицията, която ние приемаме като наша, “национална” - подчертано хоризонталното въздействие и най-вече еркерните наддавания. А с грижливото разработване на фасадната пластика, с вещото отношение към детайла, Министерството на външните работи се родее и с други творби на екипа Томалевски-Лозанов, като Дома на БПФК (ул. “Позитано” 20) и пощата в Русе.
Настъпилите обществени промени у нас дадоха възможност на този творчески колектив да се изяви и в сферата на култовата архитектура. Става дума, разбира се, за черквата “Св. Петка” в Рупите. В строгите рамки на православния канон, скрепен с хилядолетна традиция, архитектите успяха да създадат творба, която с оригиналното решение на притвора и на купола, а и с цялостното си излъчване остава ненадминат образец на съвременна култова сграда у нас.
Арх. Томалевски е наследник на строителна традиция – дядо му Христо е майстор-строител от Крушово – и в още по-голяма степен продължители на тази традиция: неговият син, племенник, снахи и внуци са все архитекти, които се изявяват успешно у нас и по света. Още повече са онези, които са се учили от него или поне докоснали се до таланта му.
През 2005 година арх. Томалевски бе удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“. Засега той е единственият архитект, носител на това високо отличие.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
