Заразна доброта
„Хавър” (Le Havre), 2011, Финландия /Франция /Германия, 103 минути, сценарист и режисьор Аки Каурисмаки, продуценти: Аки Каурисмаки, Фабиен Воние, Райнхард Брундиг; оператор Тимо Салминен, в ролите: Андре Вилмс, Кати Утинен, Блонден Мигел, Лайка, Жан-Пиер Дарусен, Елина Сало и др.
Награди: на ФИПРЕССИ от Кан, «Златен Хюго» от Чикаго
От 20 април в Дом на киното
Разпространява Арт Фест
Минималистичните, топло-иронични приказки за лузъри с късмет са запазената марка на Аки Каурисмаки (1957). Допреди осем години гледахме филмите на финландския майстор само по фестивали. Но през 2004, благодарение на Арт Фест, на екран излезе вълнуващият “Мъжът без минало” (2002, 3 награди от Кан), а сега – още по-вълнуващият „Хавър”.
След не оперния „Бохеми” (1992), Каурисмаки отново ни води във Франция. Този път – в студения нормандски порт Хавър. Там от Париж се е преселил Марсел (Андре Вилмс) – несбъднал се писател и настоящ ваксаджия с куче и оскъдна клиентела. Напет, безпаричен и волен, той си е сътворил малък свят от кротко бохемство и топло семейство. Със съпругата си Арлети (Кати Утинен) се обичат почти безмълвно. Отношенията им са сведени до делнична ритуалност – багетата, вечерята, виното, цигарата, дижестивът... Прочее, така Марсел общува и с повечето от квартала: продавач, съдържателка на бистро, съседи... И му е хармонично, като изключим болестта на жена му. Тя постъпва в болница, той седи с такъмите на пристанището и ха да отхапе от сандвич, от водата сенегалче пита: „Това Лондон ли е?”. Марсел взема човешко и противозаконно решение. Чернокожият малчуган става част от битието му. В авантюрата са въвлечени и съседите – различно. Местният Жавер слухти. Марсел има план. С приятелите организират благотворителен концерт на позабравения рок идол Литъл Боб – трябват пари за нелегалното транспортиране на детето до Лондон. Междувременно то посещава Арлети в болницата. Следва хепиенд, в който за пореден път при Каурисмаки бедните са щастливи.
Филмът е сантиментален и сериозен, простодушен и хаплив, реалистичен и хиперболичен. Бисер. Просмукан е от френски дух – като език и атмосфера, шансони и вкус, солидарност и ксенофобия. В живото занимание със социалното дъно през чувство за хумор препраща към киното от 30-те – на Рьоне Клер или Жан Реноар. Светлата аутсайдерска мелодрама на Каурисмаки с невероятни актьори изтръгва човека от твърдта на обществената апатия. Разправя се с бюрократичното бездушие към бежанците и свободата далеч по-ефикасно от всякакви политически лицемерия. Нещо повече – във време на тотално кризисно озъбване, „Хавър” ни залива с така дефицитната доброта. И прогнозира общото ни бъдеще, напук на най-апокалиптичните заплахи.
Подобно на Уди Алън, и Аки Каурисмаки с „Хавър” заявява тематично-топографски-европейски цикъл – следващите му филми ще са пристанищни градове в Испания и Германия на съответните езици.
Засега се потопете в „Хавър” – едно от оскъдните изкушения на 16. София Филм Фест, останало тук.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
