Паноптикуми
„Всички гледни точки“. С този девиз се гордеят „Новините“ на bTV. Ако се погледне отгоре-отгоре, слоганът е прекрасен – ударен, запомнящ се, изчерпателен. Зад рекламните изречения понякога се крият едни дълбини, в които дебнат едни такива чудовища, че свят да ти се завие.
Известен е Паноптикумът на Джереми Бентъм, онова ужасяващо изобретение, когато си винаги наблюдаван. Цялата постановка на риалити-шоуто се крепи на тази база. В този смисъл, може да решим, че слоганът на bTV е напълно противоположен на постулираното от Бентъм – там гледната точка е една, докато тук са всички. Впечатлението, обаче, е измамно: всичките гледни точки са тъкмо паноптикумът на Бентъм с тази само разлика, че той съвсем честно и открито си признава претенцията за единствен наблюдател, докато телевизията притворно я предпоставя, сякаш се разбира от само себе си. Ние, едната телевизия, даваме всички гледни точки, тоест, виждаме всичко, наблюдаваме всичко, не изпускаме нищо, не ни убягва нищо. Бентъм-мания…
След като не ни убягва нищо, значи всичко ни е важно. Тук вече рекламното изречение издава друго убеждение на днешното пост-постмодерно време – всичко е равнопоставено, всичко е еднакво, всичко е едно и също. Няма значение дали гледната точка е на политика, от когото зависят съдбините на държавата, или на интелектуалеца, загрижен, че тази държава все повече се опошлява, или на медийната калинка, благодарение на която пошлостта настъпва по всички публични фронтове, или пък на клошаря, когото нито държава, нито пошлотия, нито калинки го интересуват. Това разбиране за всичкото-еднакво-важно кристализира в един иначе интересен и забавен проект на bTV, т.нар. „Малък коментар“. Дечица дават мнение по горещи теми на деня и понякога думите им играят ролята на истински пожарогасители. Но, така или иначе, изреченото от Симеон Дянков и 6-годишния Симеон е равностойно и – съответно – има право да се назове гледна точка. И да влезе във всичките гледни точки на „Новините“…
Оттук следва нещо особено значимо: ако всичко е еднакво важно, значи нищо не е важно, тоест, всичко (ни) е безразлично. Това е една от най-съществените специфики на днешните медии – те нямат отношение към онова, което предоставят на публиката. Към него са индиферентни, безучастни, дори бих казал - безчувствени. Ето защо виждаме репортери да търчат и да завират микрофона в лицето на хора, току-що загубили близък човек – скръбта няма значение, значение има единствено новината. Никакво съчувствие, никаква емпатия; и съвсем не е случайно, че все повече хора отказват да бъдат снимани, интервюирани, показвани. Не заради друго, а защото усещат – медията не се интересува от тях, медията се интересува единствено от себе си. А те са само неин хранителен материал. Жертви…
„Всички гледни точки“ не показват вездесъщието на медиите, те изказват тяхната жестокост…
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
