Орхан Памук
Наивният и сантименталният писател
Превела от английски Боряна Джанабетска
ИК "Еднорог", 2012
Цена 12,90 лева
Поетика на завръщането
Нито наивен, нито сантиментален е опитът на Орхан Памук да реабилитира класическия роман подир цял век оттласквания от него. Всъщност, също както при заглавията на петте Нортънски лекции на Калвино, и тук смисълът на заглавието не е това, което очакваме. Той отвежда при студията на Шилер „За наивната и сантиментална поезия”, която дели авторите на такива, които не се усъмняват в способността си да предадат реалността, и на склонни да разсъждават върху несъвпадането между текст и свят. Памук пренася това разделение в плоскостта на романа, като го дели най-общо на реалистичен и разсъдъчен.
И макар Нортънските лекции в Харвард на самия Орхан Памук – а и почти всичко, писано от него – да го причислява към втория тип писатели, тук той подлага на анализ не друго, а магнетизма на наивното четене, на четенето с вживяване, с „доброволно потискане на недоверието”, ако използваме израза на Колридж. Потапянето в света на романа, заемането на разнообразни гледни точки, но преди всичко - съзнанието за наличие на център, скрито средоточие на смисъла, което може или не може да бъде намерено, но чието търсене зарежда с оптимизъм и, по думите на Памук, „с неизмеримо щастие”. Докато вярва, че всеки детайл в романа води към центъра – и несъзнателно налага тази вяра върху света - читателят преживява за кратко този свят като по-малко случаен. Този център не е винаги отчетлив и не винаги се разбира като точка в сюжета, а би могъл да обхваща и множествеността (като у Калвино), и панорамното платно (като у Толстой), и всичко, което може да бъде ключ към дадения роман.
Поне от двайсет години писателите все по-ясно отстъпват от стремежа към експериментаторство, белязал прозата на XXвек, ала дотук го правеха по-скоро негласно или прибягваха до мантрата за „разказването на истории”. За разлика от опитите за революционно новаторство, завръщането към класическата форма трудно се вмества в манифести, трудно се събира в поетики. Орхан Памук успява да го направи, като подлага удоволствието от четенето (на романи) на максимално подробен, почти структуралистки анализ. Тази дистанция изглежда особено важна за него на фона на турската литературна традиция, която многократно е описвал като твърде застопорена в наивна идентификация с романа на XIXвек. Затова и всячески се стреми да подчертае, че завръщането в началната точка е само привидно, че невинността (ако използваме заглавието на последния му роман) е най-силният инструмент на опита.
Зорница Христова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
