Ходене по буквите
Миле Стоич. „Небесен пансион”. Подбрал и превел от хърватски Христо Попов. Издателство „Панорама”, С., 2011, цена 8 лева
Миле Стоич (1955) е един от почитаните босненско-херцеговински автори. Между 1993 г. и 2005 г. преподава във Факултета по славистика на Виенския университет, след което се връща в Сараево. Миленко Йергович казва, че стихотворенията му са романизирана биография – „започва почти по флоберовски, сред света, на който всички важни неща отдавна са се случили и чието попътно богатство са книгите и знанията, музиката и меланхолията като форма на цивилизационна зрелост, а завършва с катастрофата и катаклизма на една земя, нашата Босна”. Миле Стоич принадлежи на мощното поколение на Йосип Ости (с легендарната „Сараевска книга на мъртвите”), Стеван Тонтич, Фадила Нура Хавер, Данис Танович, Емир Костурица, на живеещите в чужбина Саша Станичич и Александър Хемон... За тяхното изкуство войната в бивша Югославия не се превърна в повод за спекула, благодарение на която да шантажират света като жертви на националистическото безумие. В поезията на Стоич намираме сладки чувствени образи, като изпод четката на неделен живописец - такива, каквито познаваме от възторженото наивистично изкуство на Западните Балкани. Но за мен много по-важни са опияняващите публицистични, дори ”литературно-критически” стихотворения. Те са превъзходната лирика - пряма простота, загриженост за достойнството на поетическия занаят във време, когато политическата коректност поставя квоти за превод и въобще представителство извън Босна на поетите, претърпели войната („За разлика от проблематиката/ Европа обича босненските поети. /Малки привилегии, пътувания в провинцията/ участие във фестивала на националните малцинства,/ всичко хонорувано…”). Защото жертвите преди са жертви и сега - и Отвъд. Има у Стоич една горест, която се домогва до красотата на примирението. Когато вече е спряло да ти пука за самия теб. Всъщност, стихотворенията, тематизиращи литературата, живота на поетите за мен са най-хубавите - "Босненските поети в изгнание", "Антология", "Персифлаж", "Есенна глоса"... Безизкусни, мъдри, колкото и да подсказват гигантската рана, причинена от войната в Сараево, колкото и войната на историята срещу уморения Стоич никога изглежда да не приключи.
Ким Монзо. „Същината на нещата”. разкази. Превела от каталонски Ева Саблева. Поредица „Съвременна европейска проза” . ИК „Колибри”, С., 2011, цена 12 лева
Разказите на смятания за „ужасното дете” на младата каталонска литература Ким Монзо (1952) са кратки и завладяващи. Те са гротески за фрустрациите на съвременния градски човек, който пропуска да отчете, че и човекът до него е подложен на същия натиск от разломеното си и вечно лакомо несъзнавано. Зад зловещите в бързината си завръзки и развръзки стои вкусът на Монзо към перверзията – една перверзия без кулминация. Рекламата поставя разказите му в компанията на Кафка, Борхес и Рабле, но там те действително ще се чувстват като деца. И по-скоро ще са очарователни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
