Темата „Регулация и свобода. Бъдещето на медийното законодателство в България” събра огромна част от главните редактори на водещи медии в страната на конференция, организирана от фондация „Конрад Аденауер” и фондация „Медийна демокрация”. Това стана на 22 март в хотел „Шератон”. Срещата бе открита от доц. Орлин Спасов – ръководител на фондация „Медийна демокрация”, и от Матиас Барнер – ръководител на медийната програма на фондация „Конрад Аденауер” за Югоизточна Европа. След тях за кратко изказване взе думата и народната представителка Даниела Петрова – председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, която се ангажира внимателно да се прецени опитът в провинция Брандебург и - в зависимост от българския опит, да се използва. Тя подчерта, че политическата реклама е тема, която не е уредена в българското законодателство и че нейното място се търси или в Закона за радиото и телевизията, или в Изборния кодекс.
По-нататък по време на конференцията бе представена законодателната уредба за печатните медии в провинция Бранденбург от страна на проф. Йоханес Веберлинг – експерт по медийно право. Той бе толкова убедителен, че по време на последвалата дискусия журналистът Петьо Блъсков сподели, че преди неговото изказване той бил категорично против всякакъв закон за пресата, но след него променил мнението си и би приел практика, подобна на тази в провинция Бранденбург.
Друго нещо, за което по време на дискусията стана ясно, бе, че журналистите особено се вълнуват от практиката „даване право на отговор” – някои от тях се оплакаха, че днес, дори и да имаш право на отговор, след него те очаква „една опашка” (коментар на редактора на изданието, с който той на практика обезсмисля отговора). Във федерална провинция Бранденбург проблемът с правото на отговор е решен така: „отговорът трябва да бъде публикуван след подаването му в първия следващ неприключен брой на изданието, на същото място и със същия шрифт, както оспорвания текст, без съкращения или добавки; (...)Коментари на правото на отговор в същия брой трябва да се ограничават до фактологични забележки.”
Следващ проблем, който притесняваше много от присъстващите, бе дали един бъдещ закон за печатните медии няма да доведе до създаването на голяма и тежка контролираща институция, която да следи за неговото спазване. Оказа се, че в провинция Бранденбург такъв специален наблюдаващ орган няма – отговорността за престъпните деяния, извършени чрез печатното издание, се определя според общите закони. За административните нарушения пък се сезират съответно окръжните съвети и кметовете на неокръжните градове в качеството им на органи на окръжна администрация.
От своя страна, председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов наблегна в своето изказване на това, че макар и да се говори за Закон за медиите, то в същността си работата по преценката ще се извършва на основата на саморегулация.
Във втората част на конференцията, посветена на статуса на политическата реклама, преобладаваше мнението, че по време на избори всичко е платено и че самите издатели и собственици на медии имат две тарифи за организаторите на предизборни кампании – при едната отразяването на съответните акции върви паралелно с текст/ лого, който информира потребителя, че това е платена публикация, а при втората тарифа, естествено по-висока, такова пояснение липсва.
Георги Лозанов защити честта на журналистиката, уточнявайки, че по време на предизборна кампания Законът за радиото и телевизията е отменен на практика, защото на негово място действа Избирателният кодекс. Според Лозанов, българската журналистика не заслужава подобно подчинено положение, защото именно по време на избори тя трябва да има свободата да работи съгласно своите принципи и правила.
