Тонино Гуера (1920 –2012)
„Обичаш цветята, а ги късаш; обичаш животните, а ги ядеш; казваш, че ме обичаш, а аз се страхувам от теб”. Отиде си един от най-легендарните сценаристи в историята на киното. И може би най-плодовито-дълголетният - написал е над 100 сценария, а последният му филм е от 2009 („Всичко ни е наред” на Кърк Джоунс). С рефлективност, ирония и изобретателност, Тонино Гуера е белязал златната епоха на италианското кино от края на 50-те до края на 80-те. „Сюжетът не бива да се измисля, никога не съм го правил. За да науча повече за заобикалящата ме действителност, на ден чета по четири-пет вестника... Историите, които ми харесват, изрязвам и залепвам в тетрадки”. Работил е в разни жанрове, прокарвайки магистрали на филмовата изразност във филми на Антониони и Де Сика, Моничели и Де Сантис, Дамиани и братя Тавиани, Болонини и Рози... И все пак, дали защото е роден близо до Римини (в Сант’Арканджело), дали защото са връстници, най-здраво Гуера е свързан със съдбата и творчеството на своя велик приятел Федерико Фелини: „Амаркорд”, „И корабът пътува...”, „Джинджър и Фред”. Работил е още с Ангелопулос, Тарковски и Хржановски... Връзката му с Русия е кармична – от съпругата Елеонора Яблочкина до близостта с Ахмадулина, Данелия, Любимов...
Освен сценарист, Тонино Гуера е истинска ренесансова личност - мислител, поет, художник, скулптор, мебелист, ювелир, авантюрист... В чест на Фелини открива уникалния ресторант La Sangiovesa в Римини, изпъстрен със собствените му рисунки.
Гуера пише: „Когато пада първият лист през есента, той пада с оглушителен шум, защото с него се разрушава цяла година”. А какво да кажем, когато отлита един от последните патриарси на киното... Може би си струва да повторим неговите думи: „Трябва да гледаме сенките, да се учим от сенките”...
Г. Д.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
