Ходене по буквите
Мария Стайкова. „Австралия-България: по-малко непознати”. Издание на Държавната агенция за българите в чужбина. С., 2011
Второто издание на книгата я поставя убедително до първите три български книги, посветени на Австралия: на писателя Павел Вежинов, на журналиста Георги Тамбуев и на пътешественика Владимир Сорокин. Мария Стайкова, обаче, е биохимик, който работи в една от водещите световни изследователски групи по имунология, базирана в австралийската столица Канбера. И именно нейният писателски „непрофесионализъм” придава извънредния чар на книгата, която в първото си издание от 2000 г. носи подзаглавието „Взаимно непознати”, но десетилетие по-късно редакцията му е повече от знакова. Дистанцията между една средно голяма европейска държава като нашата и една държава-континент вече е не само скъсена, но и стоплена от непринудените и непретенциозни наблюдения на авторката. Те достойно разчитат особеностите на австралийската културно-политическа атмосфера, но и по новому поглеждат към българския манталитет, при това без фалшив патриотизъм. Рошав, честен и забавен текст, комуто се доверяваш веднага, защото усещаш, че всичко е преживяно. Всичко е всекидневие. И подскокливостта на разказа е диктувана от първозданната свобода, която човек усеща под австралийското небе, че дори в институциите на все по-малко непознатата Австралия.
Райнер Вернер Фасбиндер. „Боклукът, градът и смъртта”. Пиеси. Съставителство и превод Владко Мурдаров. Издание на Black Flamingo Publishing. С., 2011, цена 18 лева
30 години след самоубийството на 37-годишния Фасбиндер драматургичните му текстове продължават да шокират. В изданието проф. Владко Мурдаров избира да представи 9 от общо 24-те театрални и 4-те радиопиеси на немския майстор: „Като капка върху горещ камък”, „Само една филия хляб”, „Гастарбайтер/Katzelmacher"”, „Preparadise sorry now”, „Анархия в Бавария”, „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид”, „Кръв на шията на котката, „Горчивите сълзи на Петра фон Кант” и пиесата, дала заглавие на книгата. Сборникът е ударна критика на всеки политически режим, погром над диктатурата на всяко плътско желание, полет сред градобитнината на човешкия живот, свличане в полунощните улици на порока, срама и отчаянието. И нищо не е еднозначно, и всички критики взаимно се опровергават една друга. „Всичко, което поетът иска да каже, минава отвъд обикновената мярка на казаното. Поетът е способен да усети настроения, които още не съществуват. И... поетът вече ги знае, още преди обикновеният човек да има някакво понятие. Затова трябва да се научим да анализираме поета и неговото творчество.. И аз трябва също да анализирам, тъкмо това е задачата на училището”, заявява амбивалентният Учител в „Кръв на шията на котката”.Волнодумен, далеч отвъд границите на цинизма, Фасбинсдер гради със стоманена рационалност мост между политическия и половия живот, между демокрацията и смъртта. Можем само да се надяваме на скорошна експлозия на Фасбиндер в български театър заради способността му да обезпокоява и съживява. „Анархия в Бавария” би било добро начало.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
