Рандеву зад канала
“Изобретателната влюбена” в Малък градски театър „Зад канала” не е поредната приказка за любовта в мерена реч, следваща меандрите на сърцето. Не е просто още една история, която гравитира около граничното състояние на любовния екстаз, около комични конфигурации от любовни многоъгълници.Спектакълът разгръща богат речник на човешките слабости – всеки зрител отваря на страниците, които иска да ползва. Текстът на Лопе де Вега е преведен на разпознаваем за сетивността на различните поколения език под режисурата на Елена Панайотова. Тя изнамира музиката и танца като най-добрите посланици на смисъла и емоцията и, оставайки вярна на стила си, отново изнася своеобразен театрален концерт.
Когато думите се задъхват и глъхнат сред тътените на сърцето, когато речта се разтваря във Вавилонски хаос от разбягващи се емоции, на помощ идват танцът и фадото. Изпълнението на сцената включва и леко романтично пеене, и майсторско свирене на китара (на Тодор Бозаков), и рок, и индийски ритми. „Ключ сол” за осмислянето на връзката между подбраните изразни средства е полифоничният глас на влюбеното сърце – онзи, който шепти, хлипа, скърца, пронизва, който заглушава всякакви социални императиви.
Този глас откроява истини, отекващи назад във времето – толкова сложни, че връщат към основополагащата простота. За екстатичния танц, в който политат душите на влюбените, за откраднатия поглед, за набързо разменените, догонващи се думи, за скептичния унес, след като попаднеш в коварната любовна хватка. Именно този унес забулва героите в някаква форма на само-съсредоточеност, която прогонва всякакви социални конструкти и императиви. Само-съсредоточеността оформя проекциите си и върху диалога. Пиесата припомня, че недоизказаното е основен градивен компонент в отношенията между мъжете и жените и именно затова нещата се „разбягват” точно в момента на случването.
Вглеждайки се в релефната драматургична карта на завоите, криволиците, пролуките и задънените улици на влюбеното сърце, зрителят няма как да не забележи открояващото се очертание – а именно двоенето на любовта. Текстът е поляризиран между егоистичната любов-измама и истинската отдаденост на две души. Режисьорското решение за първия полюс е
Работата на Елена Панайотова напомня бъркане във фокуснически цилиндър, подаден от Лопе де Вега. Пред очите на зрителя изскачат едно след друго различни превъплъщения на любовта. Съдържателната плътност на пиесата е извлечена от срещата между човешките страсти, между високите и ниските регистри на душата. Без сантименталност и протяжност, спектакълът предлага извлечен емоционален дестилат, напоен с фантазия, чувственост, образност.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
