Мая Новоселска
Едно малко радио
Моноспектакъл на Мая Новоселска
Постановка Теди Москов
Сатиричен театър
10 и 19 февруари 2012
Световете на Мая
Повече от 10 години Мая Новоселска се кани да направи свой моноспектакъл, повече от 10 години Теди Москов я провокира да започне, повече от 10 годни приятелите ту губеха надежда, че това някога ще се случи, ту трепетно стискаха палци и аха-аха да се започне, но отново – не. Все нещо я отнасяше, все имаше по-важни неща, все отлагаше. Така и няма да разберем дали страхът да излезе сама пред публика я спираше, дали невярата надвиваше самочувствието, дали инерцията побеждаваше?
Какво е Мая Новоселска? Непрактична в живота и романтичка в професията. Гениална артистка и човешки добра до крайно себераздаване. Отчаян защитник на животните и хората с брилянтно чувство за хумор. Клоун по предразположение. Страстен читател и ценител на добрата литература. Запален меломан и чудна певица. Неуморен разказвач на вицове. В края на краищата – човешки уникат. Сигурно могат да се изброят още безброй нейни качества, но споменавам само тези, защото, също като героинята си от „Едно малко радио”, и тя обитава паралелните светове на мечтата и действителността – странна птица, намерила превъплъщението си в несретно човешко създание с още по-несретна професия – актьорската. Както в живота, така и на сцената, малкият човек е любимото й същество, а мечтата и фантазията – ангелите спасители.
Клиповият подход на режисьора Теди Москов запраща героинята на този актьорски мощен моноспектакъл ту в ниското на неприветливата грозна реалност, ту я изстрелва във висините на безтегловната нежност на фантазията.
Страхът от дрелката и скучното ежедневно общуване с Гергин, Гергина и малките гергинчета, неплатената телефонна сметка и нелепостта на бита – от електрическата крушка до спора с мебелите, са ежедневието на „долната земя”. Фрагментите се редуват с бясна скорост и докато си поемеш дъх, Мая вече е на „горната земя”, във фантазията си за любов. Две мъжки обувки и една шапка, разиграни с виртуозно майсторство, са достатъчни, за да усетим трепетната височина на мечтата. Опитите й да разкаже къде не е била са лирично трогателни в търсене на равновесие в скучния й ден, хората, с които не се е срещала, са много по-умни, изящни и забавни от реалните. Превеждането от език, който не владееш, е по-вълнуващо от обратното. Действителността натрапчиво я връхлита, но запасите й от спасителни фантазии са неизчерпаеми. „Комитетът за защита на фантазията и опазване на въображението”, макар и с един единствен член, е винаги под ръка за поредното превъплъщение. И тя е и героиня от черно-бял филм, и самотница, пишеща неизпратени писма, и мъчително събираща парчетата си оптимизъм артистка, и отчаяна птица, опитваща се да достигне ятото, и чудно талантливо пееща несретница.
Романтици в същността си, Теди и Мая никога не пренебрегват пречистващата оздравителна ирония. Простотията и наглостта болезнено ги мъчат и те и тук не пропускат да се изгаврят с присъщия кръговрат на бездуховността (меленето в машинката за месо на де що има в природата, изяждането му, храносмилателното му отделяне и безкрайността на този същностен и доставящ радост процес) или с чалгаджийската държава на кръстопът (гениална сцена за натрапчивия балкански разгул – неописуемо изпята и изтанцувана). За почитателите на тандема не е изненада, че машинката за мелене на месо се превръща в камера, а велосипедът може да е прожекционен апарат. Мая несъмнено е чаплинов последовател и с лекота от нелепо смешното преминава в романтичното.
И колкото по-простичко се възприема спектакълът, толкова по-добре! Не че не може да се пише сложно за структурата му, но това по някакъв начин ще обиди създателите му. На тях им стига само да се разпознава, че в компанията на Мая са и Алберто Джакомети, Федерико Фелини, Марчело Мастрояни, Юрий Олеша, Андрей Платонов, Емил Чоран и други техни несрещани и невидени приятели. Но дори и това не е толкова съдбовно важно. Важно е да усетиш със сетивата си цялата мощ на голямата актриса, на съдбовно родения клоун.
Не е ясно защо някои смятат, че това е лесно, лековато, несериозно и само забавно, че няма право да се нарича високо изкуство. Радостта от измислицата и парадокса в родния ни театър никога не е била толкова жива и изобретателна. Не е ли бляскаво съкровище подобна артистка в короната му? Не е ли истинският смях голямо и също толкова важно изкуство, както истинските трагедия или драми? В „Едно малко радио” унизеният и медийно преупотребяван смях е реабилитиран. Теди и Мая са неговите най-верни защитници и знаменосци.
Веселина Гюлева
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
