Новото лице на Китай?
Имейлът, изпратен от бивш високопоставен европейски дипломат в Китай, е рязък: „Няма да можем да говорим по телефона”, пише той.
Иначе казано, понеже бях в Пекин, той се страхуваше да не подслушват разговора ни, което щеше да го изложи на риск. Опитите ми да го уверя, че ще използвам неподслушван телефон, бяха напразни. Никога повече не се чухме.
Така става, когато проучваш - или поне се опитваш да проучиш - китайски лидер. В страна, в която дори и най-обикновените подробности около живота на висшестоящите лица се смятат за държавна тайна, всичко политическо става „чувствителна информация”. Дори и да не сте китайци, да говорите за тях е опасно. Все пак, може да ви трябват работа, виза, пари.
Бях се свързал с дипломата, за да поговорим за Бо Силай, търсещия слава комунистически секретар на Чунцин, най-бързо разрастващия се град в света – един мъглив, запушен, оживен мегаполис с над 30 милиона население, разположен в югозападен Китай.
Не мислех, че начинанието ми ще е такова тежко. В епоха, в която политиците правят всичко по силите си, за да се скрият в сянката на политическата бюрокрация в Китай, Бо се забелязва от километри.
От благороден произход (потомък на един от революционерите, създали комунистически Китай), Бо се занимава с типа личностна политика, която е характерна за кампаниите на запад. Но не се заблуждавайте, това си е кампания, в която Чунцин е неговата предизборна централа. Като прилежен ученик, възпитаван в духа на комунизма, Бо следва уроците на влиятелния политически съветник - американеца Карл Роув[1], и се превръща в популист от рядка порода. Целта му е да си подсигури едно от поне седемте места, които се очаква да бъдат открити в Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП, всемогъщия деветчленен кабинет на правителството, при смяната на властта в Китай, която започва догодина. И той има всички шансове да успее.
Партията трескаво обсъжда по какъв път да поеме и същевременно обмисля кои членове на комитета да заместят онези, които са достигнали пенсионна възраст (68 години), и какви да бъдат конституционните ограничения за броя на мандатите. След два мандата като президент, Ху Дзинтао ще се оттегли, като по всяка вероятност настоящият вицепрезидент Си Дзинпин ще заеме неговия пост. И основното предизвикателство пред бъдещите управляващи ще е едновременно и да допринесат за възхода на Китай, и да се преборят с икономическото неравенство и с масовото недоволство от корупцията в страната. При подбора Бо се оказва убедителен шампион на „новите леви” консерватори в Китай, според които завръщането към истинската социална политика и засилената намеса на държавата в икономиката ще допринесат за по-ефективното справяне с проблемите в страната, като така ще се затвърди и легитимността на партията. Техни съперници са сравнително либерално настроени политически лидери, според които единственият начин да се избегне вътрешна криза е да се извършат по-сериозни икономически и политически реформи.
Като управник в Чунцин, Бо се готви за предстоящата битка за властта, като печели уважението на управляващи и управлявани с твърденията, че успехът трябва да се измерва с нещо повече от развитието, което отдавна се смята за Свещения Граал на националния прогрес. „Не е важно колко високи сгради си построил, а колко щастливи са хората”, заявява той пред партийни членове в Чунцин през 2009 г.
Напоследък китайските политици често си служат с подобна реторика. Миналата година Чунцин беше определен като най-щастливия град в Китай. Лозунгът му е „Всички са Чунцин”, който, според държавните медии, означава „всички жители на Чунцин са обединили усилията си в изграждането на града и заради това всички в него ще живеят щастливо”. Сравнете тази реторика с действителността – хиляди хора в Чунцин и милиони в цял Китай гледат как булдозери събарят домовете им и ако възнегодуват, биват бити или арестувани – и тогава ще видите как загрижеността на управляващите вече няма да ви изглежда толкова искрена.
Въпреки това, никой друг китайски лидер в наши дни не е омайвал така страната, както Бо Силай, който с лекота печели одобрението на хората. За да се увери, че ще остане движеща сила в китайската политика като ръководител на града, Бо е създал своя собствена марка, която, в зависимост от сезона, показва нюанси на Клинт Истуудовото великодушно чувство за справедливост, напереността на Джордж Клуни и религиозния плам на Лафайет Роналд Хъбард, туширани с ненатрапчиви патриотични отсенки.
Освен че наля държавни пари в големи инфраструктурни проекти, той разби силния престъпен свят в Чунцин и възкреси националистичния дух на Мао Цзедун, за да направи недоволните работници в града кандидат-мъченици за партията. Постиженията на Бо Силай дават достатъчно сериозни основания консерваторите да лобират за неговата номинация, но тактиката му понякога тревожи ветераните от партията.
Традиционно в Китай борбата за власт се разиграва зад кулисите, като целта е управляващите да изглеждат единни пред обществото. Бо, обаче, си има собствен подход, с който пленява съюзниците си и плаши съперниците си, като демонстрира управлението си по телевизията. През последните години той първо призова стачкуващи таксиметрови шофьори да се срещнат с него на живо по телевизията, второ - допусна журналистически камери в съда и то по време на дела срещу предполагаеми мафиоти, и трето - отпразнува 90 години от създаването на Китайската комунистическа партия, като представи революционна програма пред 100 000 зрители на спортен стадион в Чунцин.
Накратко, той коренно промени китайската политика, предлагайки на хората едно лице, една физиономия, на която те радостно да ръкопляскат. Но тъкмо в това е рискът.
„Безспорно е, че подобен начин на действие привлича вниманието”, твърди Джоузеф Фюсмит, експерт по проблемите на китайската политика в Бостънския университет. „За разлика от западните си колеги, китайските политици обикновено отбягват публични изяви, участие в предизборни кампании, а още повече даване на обещания.”
Иначе 62-годишният Бо е елегантен като всеки средностатистически китайски политик. Той обича тъмните костюми, гарваново черната коса и копринените вратовръзки – традиционният образ на китайския политически елит. Но с това се изчерпват приликите му с него. И ако колегите му са се усъвършенствали в умението си да се крият зад маската на безизразността, то очите на Бо палаво святкат, когато се усмихва. Тази чаровност го предпазва от лошия имидж на прагматичния стратег, който хваща натясно съперниците си дори по време на вдигане на тостове. Когато веднъж един американски дипломат го попитал дали сърфира в интернет, Бо отвърнал: “Това е загуба на време”, изтъквайки, че предпочита китайската класика като „Изкуството на войната” на Сун Дзъ. В същото време, повече от 480 милиона китайци имат достъп до интернет, където Бо е знаменитост. Въпреки това, онези, които познават Бо, или си мълчат, или възпроизвеждат обичайните клишета, които затвърждават впечатлението, че неговото специфично положение на светец е получило държавна благословия от най-високо ниво. И въпреки това, Бо отказва да говори пред чужди медии и не откликва на молбите за интервюта.
А и няма причина да го прави – защото разполага с това, което му трябва - медиите в родината му са като кукли на конци. Наскоро в периодично издание на партията се появи публикация със следното заглавие: „Какъв красив партиен секретар е Бо Силай!”. След като отдава дължимото на обаятелната му външност и на „интелектуалното му излъчване”, авторът на публикацията обобщава основните качества на Бо по следния начин: „Хората твърдят, че той изглежда добре. Но като политик, който си върши работата с неподражаем стил и със завидна решителност, за него няма да е преувеличение да се каже, че е направо прелестен.”
Но няма какво да се учудваме на публикации от подобен род - в Китай няма действаща опозиция, интелектуалците се придържат към правилата, а редакторите в периодичните издания пишат онова, което им се каже от Министерството на пропагандата. Защото дори сарказмът в дописките се смята за подриване на държавната власт. По-рано тази година, например, местните власти осъдиха гражданин на Чунцин на една година „превъзпитание чрез труд”, защото „разпространил неверни факти и нарушил обществения ред”, качвайки в интернет груби шеги по адрес на Бо. И още един пример от личния ми опит – журналист от Чунцин, който първоначално прие поканата ми за разговор, веднага я отказа, щом разбра за какво ще си говорим.
Властта на Бо до голяма степен се дължи на произхода му. Роден през 1949 г., той е син на Бо И-бо, един от „Осемте безсмъртни” в Китай, от елита на партийните лидери, оцелели след Великия поход – унизителното бягство от националистическите сили по време на гражданската война в Китай. Според официалната биография, в юношеските си години Бо е извършвал физическа работа по време “учебните курсове” в периода на Културната революция, десетилетието на лудостта, отприщена от Мао през 1966 г.
Какво всъщност се случва тогава? В средата на 60-те години на миналия век Китай все още не се е стабилизирал след „Големия скок напред” или злощастния опит на Мао бързо да индустриализира страната. Когато подчинените му съпартийци се опитват да го отстранят, Мао започва Културната революция с цел да елиминира политическите си опоненти, като настройва младежите срещу всички предполагаеми врагове. Безброй учители, художници и интелектуалци са измъчвани и убивани от млади червеногвардейци, които, групирани в малки отряди, се надпреварват да доказват лоялността си към Мао. През онези години бащата на Бо Силай е преследван и вкаран в затвора, тъй като не признава властта на Мао. Майка му е пребита до смърт. А той в юношеските си години другарува с деца на пострадали или застрашени лидери и сформира група, известна като „Обединено действие”. Те стават известни с практиката си да разкарват своите жертви в открити камиони на фона на мощни удари на барабани.
„Бо беше част от групата на най-жестоките червеногвардейци”, спомня си възрастен мъж, приближен на партията, който лично е познавал Мао и Бо И-бо. „Те бяха като млади нацисти.” Впоследствие - през 1968 г., групировката се разпада. Мълвата говори, че Бо е вкаран в затвора, макар че не е известно какви са обвиненията (както и не се знаят още много други подробности около Културната революция).
Смъртта на Мао слага край на този национален кошмар, но истината продължава да се крие, няма помирение, а няма и опит да се излекуват раните. По време на „Реформите и отварянето към света”, които съпътстват управлението на Дън Сяопин, партията извършва икономически реформи с надеждата, че хората масово ще забравят злото, радвайки се на благосъстоянието си. Редица анализатори смятат, че Бо е научил важен урок от живота на Мао и по-специално от статута му на обожествявана фигура: истинската власт идва не само заради връзките по върховете, но и заради подкрепата от дъното.
В периода на икономически реформи, който започва в края на 70-те, Бо И-бо получава поста вицепремиер. Вероятно за да се предпази от обвинения в непотизъм, Бо Силай две години работи в завод. Във времена, в които малцина младежи имат възможност да отидат в колеж, Бо записва „История на света” в престижния Пекински университет. След завършването си получава магистърска степен по журналистика в Китайската академия за социални науки – водещ изследователски център, свързан пряко с правителството. Но Бо е амбициран да продължи напред и да влезе в голямата политика.
---
На полуостров, опиращ в Жълто море и на географската широчина на Северна Корея, се намира град Далиен. В миналото това е оживен пристанищен град под руска, а след това и японска власт. Заводите му се затварят по време на Културната революция, когато всякаква търговия със страна от външния свят бива прекратена. В средата на 80-те години Бо е назначен на държавен пост с неголямо влияние в Далиен, но тъкмо в момент, когато индустриалният център започва да се възстановява след тежките години на пълен упадък.
В рамките на 20 години Бо бързо се издига в йерархията, като става кмет на Далиен, а малко по-късно и партиен председател на провинция Ляонин. Мандатът му съвпада с една забележителна промяна – град Далиен, който до онзи момент е бил пример за провалена държавна политика, се превръща в един от най-богатите и екологично чисти градове в Китай. И до ден днешен някои граждани все още наричат големите зелени площи в Далиен „тревата на Бо”.
Успехите на град Далиен се свързват с името на Бо и това става вследствие на негова целенасочена стратегия, която той прилага и в Чунцин, и то с главозамайващи резултати. И след тези постижения идва признанието, властта, но и, в известна степен, критичните гласове.
Един от тях е на журналиста Дзян Уейпин, шеф на кореспондентския център за североизточен Китай на пропартийния таблоид “Уън Уейпо”. През 90-те години североизточните райони процъфтяват; благополучието се дължи на богатите залежи на нефт, желязо и въглища. Благодарение на това неколцина щастливци забогатяват неимоверно. Покрит с дикенсови сажди, Далиен е озарен от неоновите светлини на баровете и гъмжи от евтини проститутки и алчни политици. Освен това, районът е бойно поле, на което воюват индустриални магнати срещу корумпирани бюрократи. Подкупите, отвличанията, поръчковите убийства са едва ли не всекидневие. За сметка на арестите, които са рядко срещано явление.
През 1999 г. Дзян започва да пише за тъмната страна на процъфтяващия Далиен. Когато всички медии в страната отказват да публикуват текстовете му, той се свързва с “Фронтлайн”, независимо хонгконгско списание, което публикува статиите му с псевдоним. В тях Дзян разкрива как десетки висшестоящи партийци са забогатели от измама на фондовата борса, в която е замесена нефтохимическа компания (председателят на управителния й съвет впоследствие бива убит). Той разказва за чудатите вкусове на висшестоящ политик в Дацин, град в провинция Хъйлундзян, за когото се твърди, че е купил по един апартамент и една кола на всяка от 29-те си любовници. В други материали на Дзян пък са описани незаконни сделки с имоти, в които е замесена съпругата на Бо, което пък кара Бо да развали отношенията си с местния вестник “Далиен Дейли”.
През декември 2000 г., малко след като излизат статиите, а Бо става губернатор на провинция Ляонин, Дзян Уейпин е арестуван. Той прекарва 45 дни зад решетките на една военноморска база, където, както след това разказва, не са му давали храна, не са му давали да спи и са го измъчвали, за да си признае, че е писал за „чуждестранна организация – враг на Китай”. Тъй като не можела да му отиде на свиждане, съпругата на Дзян наела адвокат – той, от своя страна, ден, след като се съгласил да се заеме със случая, бил арестуван и обвинен в данъчна измама. А на делото срещу Дзян, което се води година след задържането му при пълно информационно затъмнение, той е осъден за „издаване на държавни тайни на незаконни чуждестранни организации”. Следващите шест години той прекарва в мизерна килия и яде само развалена царевица и банани.
Днес Дзян Уейпин е изгнаник в Канада. Той е обезпокоен от успеха на Бо, макар че изобщо не е изненадан. „Бо Силай е като нож с две остриета”, споделя той от дома си в Торонто. „От едната страна е джентълменът, който умее да пленява със сладкодумството си, а от другата - безмилостният човек, който е готов на всичко, за да спечели.”
А какво да кажем за Бо извън политиката? Личните му вкусове са далеч по-либерални от политическите му убеждения. На коктейли в Пекин западни дипломати си разказват легенди за любовта му към луксозните коли, особено към ягуарите. И ако той държи на всичко китайско, то синът му Бо Гуагуа е учил в Хароу, след това – в Оксфорд, а в момента следва магистратура в Харвард.
Навремето Бо Силай може и да е бил наричан „бягащото куче на Запада”, но времената са се променили. Тъй като няма каквато и да е адекватна идеология, партията предлага на поддръжниците си богат избор от буржоазно-социалистическо лицемерие и Бо знае как в максимална степен да се възползва от това. „Енергичен търговец” – така го описват американски дипломати в класифицирано съобщение, разпространено от Уикилийкс по-рано тази година.
След три години е на поста министър на търговията (2004-2007), където ръководи процеса по изкачването на Китай на втора позиция сред държавите износителки в света; Бо става член на елитното Централно политбюро в Китай (на второ място по влияние след Постоянния комитет на политбюро на ЦК на ККП). Доближени до партията твърдят, че целта му е била да заеме поста вицепремиер, но вместо това бива изпратен в Чунцин, районът - вход към западен Китай и ключова територия за насърчаване растежа в отдавна забравената вътрешност на страната.
Чунцин се е вкопчил в заобикалящите го скали като в риф от светещи корали. Една октомврийска вечер, докато карах в центъра на града, минах покрай много новопостроени високи сгради, повечето от тях все още празни, чиито силуети ясно се очертаваха на пълнолунието. Докато се движех по протежението на една река, зелени лазерни светлини, поставени върху покривите на офис сградите, пълзяха по облаците като сигнал, викащ на помощ маскирания супергерой... Бо Силай. По време на управленския му мандат в Чунцин, градът бележи огромен икономически растеж – стойността на продукцията от януари до септември възлиза на 69 милиарда лири, което е с 16.5% повече от миналата година. Това е най-високият темп на растеж в Китай и е близо два пъти по-голям от националния. По-рано тази година бе пусната товарна жп линия, която свързва Чунцин с белгийския град Антверпен, като така китайските товарни влакове вече достигат до Европа не за 40, а за 15 дни. Очевидно е, че Бо се опитва да подобри качеството на живот на обикновените хора, като същевременно изпълнява исканията на Пекин. А билбордове из целия мегаполис обещават един утопичен град: Чунцин с растителност, Чунцин без престъпност, Чунцин със здрави граждани. По-рано тази година Бо огласи плана си да построи евтини жилища за 2.4 милиона жители, през септември пък бе пуснат първият лъч на метрото, като предстои да тръгнат още два.
Веднага щом Бо започна новата си работа, той бързо показа, че в града си имат нов шериф. Векове наред градът е тормозен от така наречените “Триади”, жестоки престъпни организации, които чупят ръце и режат гърла, за да забогатеят. Бо обяви война на гангстерите и корумпираните управници в града, резултатите от която са: над 3300 арестувани, иззето имущество на стойност 184 милиона лири, включително 166 бентлита, ламборджинита и други луксозни автомобили.
Съдебната система в Китай обикновено правораздава при закрити врата, но при правосъдието на Бо дела от типа на това в САЩ срещу О. Дж. Симпсън са отворени за репортерите на таблоидите. На кръстеното от медиите „дело на века” стотици убийци, чиновници и мафиотски босове с оранжеви затворнически жилетки бяха изкарани пред камерите, а престъпленията им бяха изобличени пред злорадстващите маси.
Най-тежко провинилият се от осъдените беше нисичкият и очилат Уън Цян - бивш заместник-началник в полицията. Медиите възторжено разказаха за незаконните придобивки на Уън: скъпи вина, дракони от слонова кост и вкаменени яйца на динозавър, които, редом с други глезотийки, бяха изложени върху маса с кадифена покривка в полицейското управление. Уън бе обвинен и в изнасилването на студентка, в подпомагането на организираната престъпност и във взимането на подкуп. Когато от полицията показали на съпругата му, също обвинена във взимане на подкупи, видео запис, на който били заснети Уен и няколко малолетни проститутки, тя завела представителите на реда до някакво езеро до летището. След като два дни копали, следователите намерили китайски юани на стойност 1.7 милиона лири, увити в непромокаеми пликове. За държава, свикнала с постоянната пропаганда и с плиткоумните вариетета, това вече си е едно “риалити шоу”, близко до „Семейство Сопрано”.
По време на делата стотици разгневени граждани се събраха пред съда на протест срещу корупцията – един рядко срещан протест, подкрепян от правителството, на който си разказваха как полицаи са ги били и как големи машини са събаряли къщите им. Така изведнъж обществото открито си каза онова, от което дотогава само тайничко се оплакваше.
Възползвайки се от недоволството, Бо се впусна в ролята си на новия супергерой в страната. „Жителите на Чунцин се събират пред кметството и размахват снимки с окървавени тела”, заяви той по време на пресконференция. „Триадите” колят народа като касапи. Непоносимо е.”
В резултат на всичко това шестима души бяха осъдени на смърт, включително и Уън, който бе екзекутиран със смъртоносна инжекция, след като обядва, както надлежно съобщиха медиите, само три варени яйца и една круша. Хората отпразнуваха смъртта му с фойерверки и червени плакати, разпънати до магазина на “Картие” в Чунцин. „Уен да бъде екзекутиран! Да живее Комунистическата партия! Да живее законът!”, пишеше на единия.
Телевизионното правосъдие на Бо накара хората да се чувстват в по-голяма безопасност в Чунцини той реши да се възползва от това и в бъдеще. Този месец, например, Бо разреши издаването на четири тома история по случая, по която ще бъдат направени филм и сериал.
Въпреки успеха на Бо в борбата срещу организираната престъпност, някои критици го обвиняват в задни мисли. „Просто на власт дойдоха новите бандити и прогониха старите”, написа един коментатор в интернет форум. Малко след това мнението му бе изтрито. Подозрението, че процесите са поръчкови, се засили, когато адвокат на мафиотски бос беше арестуван и обвинен, че е съветвал клиента си да лъже, че са го измъчвали в ареста. Въпреки това, в момента малцина в Чунцин са склонни открито да се съмняват в почтеността на Бо или в думите на партийните лидери, че служат на народа. В крайна сметка, злодеите бяха наказани, защо да се ровим още в боклуците им? Така отговаря Цяо Ган, професор в Чунцинския Югозападен университет по политология и право, когато го питат за арестуването на адвоката и за зависимата съдебна система в Китай. „Нямаше да го осъдят, ако не беше извършил престъпление”, коментира той. „Всичко е съобразно закона.”
---
Съдебните дела затвърдиха репутацията на Бо като безкомпромисен политик, особено спрямо престъпниците, но и го отличиха от другите партийни лидери – новост, която създаде леки сътресения в политическия пейзаж на страната. Така че, дори и осъдените гангстери в случая просто да са изпаднали в немилост, това, което Бо направи, е дръзко и безпрецедентно – той нанесе удар по връзките, финансови - както обикновено, между бюрократи и престъпници. „Бо беше достатъчно смел, за да се захване със злото”, убеден е Цяо Ган. „Понякога се чудя защо другите лидери не са предприели такива строги действия срещу корупцията.”
Такива все пак има и един от тях, за когото се сещаме, е Уан Янг, партиен секретар в Чунцин преди Бо и настоящ губернатор на провинция Гуандун, за когото се твърди, че също е претендент за Постоянния комитет на политбюро. Бо и Уан принадлежат към различни фракции в партийното ръководство. Бо оглавява т. нар. „нова левица”, маоистки консерватори, които настояват за по-голяма намеса на държавата в икономическата и социалната политика, докато Уанг е лицето на по-либерално ориентираните към нуждата от реформа китайски капиталисти.
И ако при управлението на Уанг в провинция Гуандун се правят най-много икономически реформи и медиите се радват на относителна свобода, то при Бо подходът е различен. В края на 2010 г. той изпрати sms-и с цитати на Мао на 13 милиона номера („Най-важното нещо на тази земя е добросъвестността, а Комунистическата партия особено много държи да е добросъвестна”, гласи един от тях) и пусна „червен” канал, по който да се излъчват революционни предавания без прекъсвания за реклами.
И градът светкавично бе завладян от „червените песни” на Бо. Така това лято, преди отбелязването на юбилея - 90 години от създаването на Китайската комунистическа партия, жители на Чунцин излязоха по паркове, стадиони и концертни зали, за да пеят революционни балади, подбрани от списък с 36 официални песни. А през октомври самият аз станах свидетел на това как десетина пенсионери упражняваха танца си до изоставено гробище на червеногвардейци в един от парковете - тучни оазиси в сърцето на Чунцин. С шарени блузи и с червени платнени обувки жени на средна възраст маршируваха под силните звуци на песен, възхваляваща партията и саможертвата. Те размахваха юмруци, а след това по команда се разделяха на две колони, за да може да мине знаменосецът, както се разбра по-късно пенсиониран ковач, който развяваше огромно китайско знаме. Когато песента стана по-гръмка, жените замръзнаха на място за последен салют. Сякаш гледах оживяла картина от времето на Мао - с тази разлика, че някога червенобузестите младежи днес бяха беловласи жени и мъже.
Когато дойде време за почивка, репетиращите жени бързо се пръснаха на малки групички, като сурово критикуваха представянето си. Мъжете пък се отделиха да отварят характерните за Китай цигарени кутии с две панди отпред.
„Заради Бо Силай пеем тези песни, за да повдигнем духа на народа и за да живеем, влагайки повече труд”, сподели със сияещ поглед Дзян Фалон, на 57 години, пенсиониран продавач на билетчета. „Вече си имаме храна и покрив над главата, но ни трябва духовно развитие. Тези песни могат да ни помогнат да обичаме страната си и Комунистическата партия, което е ключът към щастието.”
Тези хора, преживели Културната революция, не обърнаха внимание на надгробните плочи, а захласнато си мислеха, че благодарение на Мао, днес Бо може да поправи миналото на Китай. В същото време, много партийни членове са озадачени от честванията и смятат, че тази инициатива се е провалила.
„Бо Силай е опасен демагог”, сподели ми член на партията, пожелал името му да не бъде споменавано. „Вижте какво направи?! Под всичките тези червени цветове и лозунги, които нямат нищо общо с Китай, се крие авантюристичното му желание за власт. В Пекин, обаче, има трезвомислещи хора, които смятат, че се е самозабравил и ще попречат на възхода му.”
Дали популизмът на Бо ще му се отплати догодина, зависи от управляващите на най-високо ниво. Но той не играе на дребно. Миналия месец, например, Бо нападна критиците си, които го обвиняват, че поставя идеологията пред развитието, с думите: „Някои другари не са разбрали правилно и мислят, че икономическото развитие противоречи на по-добрия живот на народа... Моята цел е просто да допринеса за общото благо.”
Това откровение, направено пред група журналисти в Чунцин, за пореден път показва колко важни за Бо са масите. Така че, каквото и да стане с опита му за членство в Постоянния комитет, стилът, с който води популистката си кампания, доведе до пренаписване на правилата на китайския политически елит.
„Независимо дали кампанията му ще проработи, други също ще започнат да правят като него”, коментира Джоузеф Фюсмит от Бостънския университет. „Това, което виждаме в момента, може да е новият начин за водене на политика в Китай.”
Проспект, бр. 189, 16. 11. 2011 г.
Превод от английски Росен Асенов
[1] Карл Роув – политически съветник на Джордж У. Буш, наричан “Генерала”, “Гуруто”, “Министъра на истината”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
