Йордан Парушев (1953-2011)
В съвременното българско изкуство художникът Йордан Парушев отвоюва свое място с последователно извеждане и отстояване на артистична позиция, дълбоко мотивирана от пристрастно отдадено, вътрешно-интимно преживяване на живописта, картината, пластическото пространство.
Трудно е да си представим значими процеси в новата българска живопис след края на 80-те години без личния белег и творчески принос на Йордан Парушев. В еволюцията на неговото творческо изграждане, качествено развитие с висок резултат, е постигането на уникален пластически израз с ново артикулиране на изключителните възможности на хартията като материал и колажа като похват. Йордан разкри неподозирано богатство от интонации със сложно тонално, колоритно и структурно трептене в един широк и овладян регистър на пластически отношения. Създаде картини, които устремено търсят трансреално, духовно измерение. Външно сдържани, отдалечени и притихнали, вътрешно наситени, поетично вглъбени, тези картини извеждат своята естетическа стойност в етичен коректив, своята пластическа вибрация в емоционално и духовно движение.
Днес, когато Данчо бе в зенита на своята физическа и духовна сила, в зрелостта на творческите си открития, когато получи признанието за своя всеотдаен труд, когато освети с богатия си артистичен опит и култура десетки ученици и последователи – съдбата реши да скъса нишката...
Ненавреме... Кога е времето на смъртта?!
Някога Данчо сподели: „Искам картините ми тихо да звънят...“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
