Български  |  English

Концерт на Инди Зара в София

Спасението на света

 

Светът изглежда полудял от алчност, суета и жестокост, а музиката притежава все още трезв поглед към същността и помага за малките спасения, за крехките пътища към мъдростта. Изкуството на френско-мароканската певица Инди Зара, препълнила зала 3 на НДК, е далеч от рекламното пустословие, от ненужния блясък, някак скромно и откровено заговаря за най-важното. Младата, едва 30-годишна мароканка живее в Париж, но пее, освен на френски, и английски, и на родния берберски. В София представя първия си албум „Handmade” от 2010, получил наградата за дебют и за най-добър световен албум за 2011 от “Victoires de la Musique”.

Стилът на композициите на Инди Зара трудно може да бъде дефиниран еднозначно. Любопитно пресрещане от етно берберски, египетски и арабски мотиви с класически джаз, блус, соул, френски шансон и дори рок джаз. Дръзко музикално търсене на стилова и културна толерантност, плод на смалилия се глобален свят, на любопитно, удивително свободно и човеколюбиво въображение, което може да си представи съвсем неочаквана мелодична красота. Те са вдъхновени от шума на мароканските улици, старинните напеви на майчиният й език амазинг, арабските молитви, шансона и джаза на петдесетте. Някои от пиесите са крайно аскетични - само глас и китара, други разгръщат няколко мелодични линии с наситена пъстра акустична текстура. Меланхолните, опалови настроения пленяват с чувствената си динамичност, а бавните протяжни напеви са колкото напоени със скръб, толкова и с някаква съблазнителна нега. Тук китарата не е акомпанимент, а по-скоро партньор, с който пеещият глас разговаря. Други композиции пък са изпълнени с гняв и протест, с неудържима статична енергия, която избухва в солата на електронната китара. Диалогичността, гласовете, които се срещат, звукът като емоционално откровение, звукът като мост - всичко това създава особената атмосфера на музиката на Инди.
Групата й е от пет души, съставена от класическа дръм джаз секция, бонгоси, маракаси, арабско барабанче, тамбурин, бас китара, китара, ту елекрическа, ту акустична, на която свири самата певица...
Филигранността на вокалното майсторство на Зара завладява най-вече със зрелостта и богатството от нюанси и пастелни тембри. Вокалният й стил продължава линията на жените в джаза - Били Холидей, Едит Пиаф, Ела Фицджералд. Вписва се в съвременните търсения на Нора Джоунс и Мелъди Гардо с вкуса си към меко пастелно вокализиране, лишено от напрежение. Дълбока и неизповедима носталгия, копнеж по непостижимата далечина и безпределната шир лъхат от този глас, способен на мечтания, на меланхолна мекота, зовящ към състрадание, любов и милост.
Способни ли сме на спасение, макар и да се нуждаем болезнено от него?! Музиката на Инди Зара залага всичко на малките спасения чрез музика, чрез магията на мелодиите, които в миг сближават непознати, разкриват най-интимното, помнят чувствата, споделят обичта и света.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”