Бодишопинг
Дона Дикенсън. „Пазаруване на тела: превръщане на телесните части в печалба”. Превод от английски Корнелия Славова. ИК „Алтера”, С., 2011
През последното десетилетие се научихме да кимаме с възхищение на всяка поредна публично заявена новост в области, като генетиката, трансплантацията на органи, инвитро оплождането... След овцата Доли и някак неясно преминалия покрай нея скандал, заприиждаха шеметни перспективи за регенириране на болни органи посредством отглеждането на стволови клетки, за трансплантация на органи и костен мозък, за спасяване от безплодие с помощта на донорски яйцеклетки... Всичко това, разбира се, заявено като усилия за подпомагане на здравето и удължаване на живота ни. А и тези усилия престанаха да изглеждат невероятни, особено върху фона на неотдавнашната статистика, според която средната продължителност на живота сред европейците е нараснала с двадесет (от 55 на 75) години през последния век! Всъщност, и огромната част от учените, които са пряко или косвено ангажирани с практиката на новите медицински открития, споделят ентусиазма на редовия зрител. Имам предвид не само медици, фармацевти, собственици и търговци на донорски банки, а и много прависти, социолози, социални работници, дори хора, които се занимават с биоетика... Симптоматично е, че всички, които гледат към бъдещето през розовите очила на новите научни открития, са хора, застанали от страната на евентуалните потребители, идентифициращи себе си като потенциални бенефициенти на авангардните технологии. В тази розова картина, обаче, липсва един важен глас: гласът на донорите, на тези, които произвеждат яйцеклетки, про/дават органи, осигуряват костен мозък или кръв от пъпната връв на децата си. Нормално е да не ги чуваме, защото това по принцип са бедни или беззащитни хора: например, млади жени от Източна Европа, пациенти на болници, затворници или дори мъртъвци. Някои от тях „работят” срещу заплащане. В много кипърски клиники украинки във фертилна възраст получават по петстотин щатски долара за един курс производство на яйцеклетки. Със същата цел клиниките в Испания предлагат по осемстотин евро на здрави студентки – и в двата случая, без всякаква яснота какви ще бъдат последствията от преживяното хормонално свръхстимулиране в дългосрочен план. Изглежда, че поне при мъжете няма нужда от хормонално лечение, но дори и там неравноправието е очевидно. В САЩ, например, една проба от сперма се продава за седемдесет и пет долара, а след това се продава най-малко двадесет пъти по-скъпо. Случаят с деветдесет и четиригодишния журналист Алистър Кук е показателен за друга група проблеми: продажбата на кости от мъртъвци. Но понеже бедите никога не идват сами в една сложна и огромна машина за употреба на човешки тела, костите на Кук са заминали за продажба чрез фалшифициран документ за смърт, в който изобщо не се споменава, че известният американски журналист е починал от рак на белия дроб в напреднала фаза с разсейки из всички органи.
Ето, така изглеждат част от проблемите, които американската изследователка, заслужил професор по медицинска етика Дона Дикинсън поставя в една от последните си книги (публикувана за пръв път през 2008 г.). Без съмнение, нейното мнение е алтернативно на мнозинството, включително между собствените й колеги. Едва ли можем да си представим, от друга страна, че тази книга радва мощните компании с имена, излезли сякаш от научнофантастичен роман: Regeneration Technologies, Crio-Life, Bio-Tech Anatomical... Съхранението и търговията с органи, патентоването на гени, извличането на яйцеклетки са сред най-доходните дейности в развития свят. Дикенсън разказва многобройни случаи на злоупотреба, дори на престъпно поведение, свързани с тези компании. С познанията на специализиран правист тя разглежда някои между най-известните казуси. Търговията с части от човешки тела нарича бодишопинг и тази аналогия с най-привичното действие на съвременния човек те кара да усетиш поразителната неадекватност, скрита в нея. Дикенсън много развълнувано, много пристрастно се бори за своята теза, отстоява своята мисия да предупреди човечеството за онези беди, които не се виждат през розови очила. Книгата е задължително четиво за всички, които се занимават с биоетика, с правни казуси в областта на медицината или просто обичат да държат очите си отворени, дори когато гледката е шокираща.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
