Помогни ми да те возвися
„Най-големият езиков експеримент в българската литература” – това бе едно от паметните определения за третия роман на Милен Русков на скорошната му премиера в Театралната зала на Софийския университет. Още встъпителните думи ни увериха, че новият роман на писателя ще остави уникална следа в съвременната ни литература – „Възвишение” е най-добрата книга, която тя е публикувала от 20 години, според издателката му Божана Апостолова (ИК „Жанет 45”).
Според проф. Светлозар Игов, книгата представлява „художествен синтез между философско-историческите и народопсихологическите проблеми на българина”. Това, което в най-голяма степен утвърждава романа като явление, е „компромисът между съвременния и възрожденския български език”. Възрожденският език, на който е написана творбата, пренася читателя във времето и мястото на действието, внася осезаемо усещане за реализъм, помага ни буквално да съпреживеем всички сюжетни събития отпреди повече от век. Майсторството на Русков, обаче, не се ограничава само до стилизацията на възрожденския език: във „Възвишение” всичко е смешно и страшно по много странен - и затова още по-очарователен начин.
Интригуващи са и главните герои на книгата – двама бунтовници, едновременно революционери и разбойници, които преминават през множество перипетии. Игов направи паралел между героите на Милен Русков и Дон Кихот и Санчо Панса. И в двете двойки персонажите, според литературния историк, са „странни, луди глави, твърде двусмислени характери”.
Най-голямата метафора в романа, обаче, е неговото заглавие. В оживената дискусия Русков разкри истинската причина той да се казва „Възвишение”: разхождайки се в родния Котел, писателят минава покрай старото училище и погледът му е привлечен от надписа от далечната 1869 г., гласящ „Помогни ми да те возвися”. В същия момент авторът решава, че ако напише роман на българска тема, той ще се казва именно така – „Възвишение”. Може би това заглавие е и ключът на загадката защо едни читатели приемат романа като безусловно българофилски, а други – като тотално българофобски.
Милен Русков получи много въпроси, включително за бъдещи преводи на книгата. Писателят ще откаже превод, защото смята, че едно от най-големите предимства на “Възвишение” е тъкмо стилизацията на езика и понеже на друг, различен от българския език, не би могъл да се улови този толкова богато изпъстрен с ирония и дълбочина свят на Възраждането.
Бел.ред. В следващия брой на „Култура” четете рецензията на Светлозар Игов за „Възвишение“ на Милен Русков.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
