Пиано Екстраваганца
Нов фестивал, ориентиран преимуществено към клавирната музика, разнообрази началото на тазгодишния концертен сезон. Самото заглавие е достатъчно интригуващо, за да накара почитателите на класическото изкуство да обърнат внимание на това събитие. Определящо бе и присъствието на пианиста Людмил Ангелов като главен организатор. Като име и личност, той е доказал през годините високото си професионално майсторство и ерудиция, както и липсата на компромиси спрямо качеството и отношението си към музиката. Идеята, която реализира неотдавна, не е нова, но е достатъчно оригинална за българската музикална действителност - да се представят избрани, рядко изпълнявани творби, притежание на частни колекции и изпълнявани от музиканти с афинитет към подобни проекти. Какъвто е и самият Людмил Ангелов. Програмата на фестивала бе организирана в 4 клавирни рецитала, два камерни концерта и една песенна вечер. Музиканти от Франция, Германия, Бразилия, Италия, Сирия, Австрия представиха непознати клавирни творби от ХІХ и ХХ век.
Чухме образец на романтична клавирна соната от французина Шарл-Валантен Алкан, в която е включена темата на Фауст години, преди Лист да създаде своите произведения по този сюжет. Изпълнението бе на пианиста Пиер Реак. Също и оригиналните етюди на големия виртуоз Леополд Годовски, написани на основата на известните Шопенови опуси №№ 10 и 25. Непознатите у нас Игнац Фридман (Полша) и Йорген Бентцон (Дания), кратък калейдоскоп на бразилската композиторска школа - рецитала на Артуро Симиро, а също и аржентинска музика в песенната вечер с участието на Магдалена Иджик. Също Франк Мартен, Лили Буланже, ранният Шостакович, съчетани с Астор Пиацола и Хоакин Турина в концерта на Клавирно трио "Имаж".
Другата линия бе на транскрипциите - изключително виртуозната преработка на Лист на оригиналната партитура на "Фантастична симфония" на Берлиоз почти без изменения на авторския текст. Или транскрипцията на Бузони на оркестровата версия на Мефисто-валс на Лист в рецитала на Карло Гранте. Както и преработките на Игнац Фридман върху творби от Джон Филд и Йохан Щраус, изпълнени от Петер Фрухджиян. Друга връзка на взаимодействия между композитори и съвременници, проследена в различни концертни вечери, бе с творчеството на Александер фон Цемлински, Ерих Корнголд и Франц Шмит. Силно се открои рециталът на родената в Сирия и учила във Франция пианистка Раша Ародаки, която изпълни сонати и сюити от Скарлати, Хендел и Рамо.
Изпълнителите - подобно разнообразие от поколения музиканти, школи, индивидуалности и многообразие на стилове и техники на изпълнение, е другото голямо преимущество на фестивала. Наистина изпълнители от световна величина. Твърдението не е пресилено. Достатъчно е до напомня за невероятната заключителна вечер с майсторството на Артис квартет от Австрия. Техническите възможности, виртуозитетът на всеки от музикантите подчертаха умението им да бъдат ярки личности, интерпретатори на музиката от различни музикални епохи. А в чисто изпълнителски аспект фестивалът бе изключително полезен за всеки музикант по отношение на звука, на структурното изграждане на творбите, на нюансирането и разнообразието на похвати при фина и едра техника, при стилово разграничаване...
И сега за българския контекст на фестивала: няма как да не отбележа почти пълното отсъствие в публиката на младите ни музиканти, особено пианистите, към които този фестивал е адресиран. Още по-лошо впечатление направи отсъствието на техните преподаватели и то при положение, че гостуват толкова много чуждестранни музиканти, които, освен заниманията си с изпълнение на редки непознати творби, активно преподават в престижни учебни заведения. Някак необяснимо празна остана залата през по-голямата част от концертите, въпреки предложеното стилово и изпълнителско многообразие. И само последната вечер с участието на Артис квартет и Людмил Ангелов наруши тази инерция. Откровената апатия, която се забелязва сред професионалните музиканти, е донякъде очаквана реакция на културната ни реалност. Но не може да бъде оправданието за липсата на интерес, най-малкото като противовес на основната тенденция.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
