Историзиране на модерното изкуство
Днес вече не можем да употребяваме понятието „изкуство”, сякаш нищо не се е случило. В същото време дебатът за „края на изкуството” изчерпа своите потенции и след съгласието за това, каква история на изкуството не ни е нужна (или вече не е възможна), дойде отново ред на постоянния въпрос как да пишем днес и как да назоваваме онова, за което имаме необходимост да пишем/да четем. Втората част от питането е дори по-затруднителна.
Този цитат е от научен труд с много дълго и „академично” название – „Историзиране на модерното изкуство в България през първата половина на ХХ век. Възможности за разкази отвъд модерността”. Авторът му е проф. Ирина Генова.
Книгата е наистина задълбочено и класически построено изследване. Започва с въведение, което ситуира работата в изследователското поле; продължава с глави за формирането на художествените институции в България, за представянето на модерността преди и след Първата световна война, и до Втората световна война. Следва заключение, библиография, индекси – и всичко е както се полага. Обаче...
Не си представяйте тази книга като класически, в смисъл на „скучен”, научен труд, който човек чете по задължение и посяга към него с тежка професионална въздишка наум. Именно затова започнах с цитата – за да покажа колко актуално, интригуващо и увлекателно е това четиво. Актуално, защото разглежда модерното изкуство в България от първата половина на ХХ век през множество съвременни призми и същевременно говори за съвременността, докато изучава това модерно изкуство. Интригуващо е, защото едно общо понятие, което използваме по различни поводи и в различен контекст, в зависимост от образованието и професията си, колкото се конкретизира в отделни „казуси”, толкова и се изпълва с нови общи съдържания. Увлекателно е заради начина, по който е написана книгата – тя не потиска читателя, не го поучава, не постановява, не дава дефиниции, а го въвлича в приключението „знание”.
Още в началото Ирина Генова меко, неусетно, но надеждно ни подготвя за това приключение: „въоръжава” ни с понятия и термини, „екипира” ни с възгледи и източници, очертава терена, по който ще се движим, включително неизследваните полета и местата, където трябва да бъдем особено внимателни. Всъщност, авторката деликатно ни изкушава да тръгнем – и аз с готовност го правя. Първо, защото за мен поначало знанието е преди всичко удоволствие, и второ, защото Ирина Генова е водачът-съмишленик в това „пътешествие”, а тя е автор и изследовател, на който определено може да се разчита.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
