Хит симфонизъм
Така бе озаглавен концертът на 7 октомври, с който Симфоничният оркестър на БНР откри новия си сезон. И всеки от следващите 15 концерта, обявени във великолепно оформения като текст и илюстрации рекламен каталог на сезона (автор Екатерина Дочева), е под оригинален, съответстващ на интригуващите програми надслов. Предстои един сезон – поредица от необикновени концертни събития. Следвайки своята неизменна художествена стратегия, Емил Табаков е съградил програмите на оркестъра с баланс между познатия симфоничен репертоар и първите изпълнения на неизвестни у нас автори, между класически опуси и премиерите на нови български творби (на Георги Минчев, Александър Кандов, Димитър Христов, Емил Табаков), между ярки имена от световните сцени и талантливи млади български изпълнители.
Първият концерт бе посветен на паметта на Васил Стефанов по повод 20 години от смъртта на големия музикант, на когото Радиооркестърът дължи своето професионално израстване в продължение на повече от три десетилетия и под чиято палка са прозвучавали премиерите на толкова много нови български опуси – включително и Рапсодията на Веселин Стоянов (през 1956 г.). И вечерта започна точно с тази емблематична творба, поднесена от Емил Табаков в едно по-различно, съвременно осмисляне, без прекомерен акцент върху екзотично „ориенталското”, но с достатъчно блясък и виталитет в цялостния елегантно пулсиращ динамичен поток.
Почитателите на Валя Дервенска очакваха с интерес новата среща с нея – за първи път в Брамсовия концерт, един от най-сложните като драматургично и емоционално изграждане опуси в цигулковия репертоар. Преодолявайки със стабилен инструментализъм трудната виртуозна тъкан, младата цигуларка отново защити името си на талантлив и обещаващ музикант, чиято кариера по света става все по-убедителна (от този сезон тя е концертмайстор на Симфоничния оркестър в Хайделберг).
И накрая, Бетовеновата „Ероика”, така позната и всеки път така различна - интерпретацията на Емил Табаков разтваря сякаш нечувани преди детайли в нейните страници, заставя ни отново да осъзнаваме изумителната, почти необхватна многопластовост на тази гениална музика.
... А колко ли по-въздействащо би прозвучал този концерт, вместо в пространната Първа зала на НДК, в традиционната, благоприятна акустична среда на зала „България” - нейният ненавременен ремонт разстройва целия концертен живот, стила и навиците и на изпълнители, и на публика.
И все пак, концертните програми на Радиооркестъра, атрактивни и за постоянните му почитатели меломани, и за най-претенциозни професионалисти, ще водят своята публика от зала в зала и ще чертаят кулминации в новия столичен концертен сезон. На добър час на оркестъра и на неговия диригент!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар