Геновева Димитрова
Въртележки на абсурда.
(Руското игрално кино (1991-2011)
Издателство „Валентин Траянов”, 2011
Цена 15 лева
Капризната рефлексия на ума
Известна е неразрешимата дилема за това кое е определящото при арт критиката – научното съждение или художественият образ (да си припомним възгледите на Пушкин и Оскар Уайлд в това отношение). В наше време приемаме, че двете начала се намират в антиномична връзка, т.е., допълват се и се доопределят. При всеки практикуващ това занимание, пропорцията се проявява в индивидуална мяра. Геновева Димитрова влезе в полето на филмовата критика заедно с група свои връстници в края на 80-те години. Необременени от норми и наукообразие, те смениха хладните операции на рецензирането с по-интимния тон, елитарността и морализаторството - със свободомислие, интелектуализма - с капризната рефлексия на ума. Но потокът от нови и все по-сложни професионални задачи неизбежно ги изправяше пред необходимостта да се опират върху мрежа от теоретични ориентири, да се аргументират. Кратко казано – пред необходимостта от ерудиция. Геновева изпревари другите в това отношение (тук трябва специално да се отбележи заслугата на в. „Култура”). Книгата, която държим в ръцете си, е красноречиво доказателство за постигнатия креативен баланс. Но отново ще подчертая проявеното тук умение да се интуира конкретния филмов факт. Все пак, в наше време то повече се цени от сухите умопостроения..
Геновева Димитрова пише толкова добре и така много, че би било напълно възможно да завърти монографичен текст около различни тематични ядра. Но обяснимо е защо, след първата си книга, посветена на българското кино, тя избра руското. Завършената руска филология я е сродила с него по-дълбоко, а чувството й за справедливост и познанието за мястото му в световната култура я карат да го наблюдава и разбира във време, когато то маргинално присъства по нашите малобройни национални екрани. Такова професионално усилие, увенчано с респектиращ резултат, заслужава подобаваща оценка и от нашата, и от руската културна общественост. Избраната от нея тема е адекватна във всяко отношение. Ако сред многото преводи на понятието абсурд приемем и такова – глух смисъл в безсмислието, то абсурдът присъства във всяко битие. В това на Русия навярно малко в повече, щом един от големите й поети ни предупреждава, че тя не може да бъде разбрана, че в нея може само да се вярва. Върху тази предпоставка е изграден могъщият художествен архетип на абсурдизма в литературата (в по-широк смисъл – на сатиричната гротеска), подхванат от Гогол и Шчедрин, преминал през варианта Чехов, през Хармс и Булгаков… В тази традиция, убеждава ни авторката на книгата „Въртележки на абсурда”, се подрежда и руското кино от последните 20 години. Ако съдим по видяното тук-таме, а най-вече, ако се доверим на нейната компетентност и проницателност, то добре отразява днешната действителност, в която съществуващата преди цялост на живота се руши и обезсмисля; и в този катаклизъм се чуват глухите смисли на изконни истини и на нови промисли, от които се ражда друга, по-разумна цялост.
Лично аз наистина очаквам от моята любима кинокритичка реципрочна книга за българското кино от последните години. Но тук ще й пожелая и нещо друго: да погледне към другия могъщ архетип в руската култура – трагическия. В основите му са Достоевски и Платонов, но той има достойна проекция и в киното – в лицето на Тарковски, а днес и на Андрей Звягинцев. Тя по-добре знае кои други може да причисли…
Пред талантливия автор перспективите винаги са много. Дай му, Боже, здраве, за да ги осъществява.
Вера Найденова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
