Август за всяка медия – и печатна, и електронна, е тежък месец. Потокът на новините почти пресъхва, политиците се скриват – кой на почивка, кой в родното си място; и само неблагополучията на българския туризъм са в състояние да захранят ламята, наречена „вестник“, „списание“, „радио“, „телевизия“. Разбира се, тази година имахме събитията в Либия, но само с едни международни новини не можеш да покриеш предоставеното ти пространство. Вярно, случиха се и нещастни, и потресаващи убийства, извършени от деца, което по някакъв начин също явяваше „шанс“ да пребориш сушавия август. Ала и това не стига, когато имаш между 40 и 60 страници за запълване или 24-часова непрекъсната програма. И ако печатните медии трябваше да заиграват с по-фриволни ваканционни теми, на телевизиите и радиата сякаш им бе по-лесно – преминават към лятна програмна схема, която предвижда множество повторения на предишни предавания – и времето е оползотворено.
Различните оператори действаха различно. bTV заложи на забавните предавания, същото сториха и в Нова телевизия, което е нормално – хуморът в телевизията не „остарява“, независимо от това, че не е от най-висока проба. Турските сериали също влязоха в употреба – „Листопад“, а тръгнаха и нови – „Малки тайни“. Изобщо нещата, избрани за излъчване, бяха колкото се може по-ефирни и безпроблемни, съобразно сезона; единствено отделните информационни емисии бяха останали, за да свеждат „добрите“ новини (в журналистическия смисъл на думата, разбира се). Естествено, имаше и нещо като сутрешни блокове, но и те бяха подчинени на курортния месец – колкото се може по-безхаберно.
Канал 1 също заложи на забавните повторения с „Шоуто на Канала“ в събота, което, ако не се лъжа, излъчи цели четири епизода „най-доброто“. Заедно пък с „Дарик“ се повтори успешният експеримент от миналата година за съвместно телевизионно и радио излъчване с водещи и от двете медии в сутрешния блок „Денят започва с Витамин“, благодарение на който зрителят успя да види радиото, а слушателят – да чуе телевизията… И ако това беше една сполучлива програмна находка, на „Сан Стефано“ 29 извършиха и нещо друго, което няма как да не озадачи – освен подхождащите за всяко време и място шоу-предавания, съставителите на лятната програмна схема бяха решили, че може и е редно да се повтарят и публицистични рубрики, в случая „БНТ Такси“ и „Открито“ на Валя Ахчиева. Нещо повече, за второто непрестанно течеше реклама, сякаш в своя „втори живот“ на екран то е в състояние още по да ни осветли с някакви нови проблеми и да ни засипе с нови разкрития. Колкото до „БНТ Такси“, то стоеше абсолютно нелепо веднага след актуалните новини – говорителите съобщават за издирването на Кадафи или за жестокото убийство в софийския подлез, след което се явяват някакви хора с шуби и пуловери и започват да разказват неща ни в клин, ни в ръкав, свързани с изминалия ден. Изключително неудачно решение на Канал 1, все едно Нова телевизия да заповтаря публицистичния блок на Цветанка Ризова „На 4 очи“ (не го направи).
Да, това повторение на публицистиката може да играе и роля на нещо като ревизия – да се види доколко тя отстоява своите теми в непривично за тях място. Ако това е била целта, тя е изпълнена и резултатът е негативен – публицистиката не става за летните програмни схеми, несъстоятелна е и стои като магаре сред овце – стърчаща и гламава. Човек чак се чувства неудобно да я гледа – струва му се, че цялата й излишност се стоварва върху него и той се чуди къде да се дене... И тогава превключва канала – нещо, което всяка телевизия иска да предотврати. Но това предотвратяване може да стане с малко повече предвидливост, не просто с мнението „Дай да сложим нещо, каквото и да е, важно е само екранът да не е тъмен!…“ Защото тази презумпция – освен че обижда зрителя, вървеше в години, когато телевизията бе една-единствена, но днес много отдавна не е така. И е крайно време на „Сан Стефано“ 29 да осъзнаят тази задължаваща ги истина.
