Гей-екстази в римска нощ
„Стая в Рим” („Habitación en Roma”), 2010, Испания, 109 минути, сценарист и режисьор Хулио Медем, продуценти: Алваро Лонгария, Пилар Бенито, Клара Бевърли; оператор Алекс Каталан, музика Джослин Пук, в ролите: Елена Аная, Наташа Яровенко, Енрико Ло Версо.
Разпространява Мариголд филмс
По волята на съдбата и тази година непосредствено преди лятната ваканция пиша за филм, чието действие се развива в любимия ми Рим. Но сега не е американска комедия със звездни епизодици („Когато си в Рим”, вж. „Култура”, бр. 28 от 2010), а испанска еротична мелодрама с гей-ориентация. И действието не е разделено между Fontana D`Amore и Манхатън, а е съсредоточено в луксозна хотелска стая на вълшебната Via dei Coronari – една от градските легенди на Рим.
В лятна нощ на нея се оказват рускинята пред сватба Наташа (Наташа Яровенко) и испанската лесбийка Алба (Елена Аная). Първата е висока и дългокоса блондинка с бутилчица бяло вино, втората – дребна късокоса брюнетка с твърд поглед и нагъл чар. Наташа му се поддава и приема поканата за доизкарване в хотела. Дрехите се свличат по-бързо от задръжките пред изкусните ласки на Алба. Наташа понечва да си тръгне, но забравен GSM я връща. За да я предразположи, Алба разказва фантасмагории за шейх, безотговорна майка, Атина и Сан Себастиан (родния град на Медем), рускинята я засипва с близнашки двусмислици за остров Некрасов и бащин инцест. Лъжите се илюстрират с компютърна анимация и клипчета на лаптоп, а от стените ги следят картини: „Агората на Атина” и портрет на ренесансовия хуманитарист Леон Батиста Алберти. Близостта оттласква предразсъдъците. Разголва и душите – Алба се оказва конструктор-еколог, Наташа – тенисистка и студентка по история на изкуството в Рим с истинска близначка. Колкото повече потъват една в друга, толкова по-малко ползват английския – руски, испански, баски, италиански се наслагват в сантиментална полифония. От време на време се появява и трети персонаж – радушният пиколо Макс (Енрико Ло Версо), който пее Libiamo ne' lieti calici от „Травиата”, както диша. Невъзможната любов на Виолета на екрана се трансформира в гей-стихия. Момичетата пеят в захласнат дует Volare, а и музиката зад кадър почти не секва, доминирана от Loving Strangers... Сутринта, сменила незабравимата нощ, е по римски възхитителна – закуска на терасата, синьо небе, цветно ухание, старинни фасади...
Еротичният пласт на филма е искрен, изящен и заснет фантазно, както обикновено при Медем. Въпреки че сексът е обилен, „Стая в Рим” е преживяване, далеч от порното а ла Тинто Брас. Пък и днес едва ли би изглеждал скандален дори в най-пуританските очи. В този аспект би било любопитно да се види „(Без)опасни откровения” на римския турчин Ферзан Озпетак.
Елена Аная е прелестна, каквато си я знаем от „Лусия и сексът” (2001) на Медем, но непознатата украинка Наташа Яровенко е колкото красива, толкова и безпомощна. Дори и дървеното й поведение, обаче, е поносимо в сравнение с претенциозното надграждане на ситуацията – от високопарните диалози през интелектуалните алюзии с древна Гърция и Ренесанса до блудкавия рефрен със стрелящото амурче от тавана. По настоятелност за шаманство във време на объркани ценности и главоболно търсене на идентичност, Медем е надминал дори себе си от „Земя” (1996). Толкова е превзет и тавтологичен, че сякаш не е създал трусовия филм „Любовниците от полярния кръг” (вж. „Култура”, бр. 23 от 2003).
Що се отнася до лесбийството, в „Стая в Рим” то е просто атрактивен повод за размисъл върху потайностите на желанията. Особено, когато си в Рим...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
