Прелестната стара Европа
Дино Будзати. Шейсет разказа. Превод от италиански Нева Мичева. ИК Колибри, С., 2011
Ако не сте привърженик на криминалния трилър или на огромните фентъзи епоси, тази книга може да бъде чудесен избор за свободното лятно време. Тя съчетава литературен авангардизъм с готическа мистика, абсурдистки сюжети с класически опростен наратив; от нея носталгично повява на Европа между двете световни войни; неудържимо извират литературни асоциации с Кафка, Бекет и Голдинг; завръща се магическият реализъм с умението да съблазнява и ужасява читателя. Шейсет разказа са наистина голям сборник и в същото време разбираш модерната страст по романа. Не можеш да четеш един сборник разкази с онова ненаситно, обсебващо увлечение, с което преследваш романовия сюжет. За сметка на това, обаче, започваш да правиш паузи, в които осмисляш онова, което си възприел; удоволствието от четенето се удължава и ритмизира; приспособяваш времето, което имаш, към броя разкази, който може да се помести в него. Всъщност, подборът и броят на включените произведения в този случай е творческо решение, което принадлежи на самия автор. През 1958 г. Дино Будзати сам подбира в антология онези свои шейсет разказа, които смята, че са представителни за литературното му присъствие.
Кой обаче е Дино Будзати? Типичен европейски модернист, започнал да публикува в началото на 30-те години, от онази изчезнала порода творци, които пишат литература, рисуват интересни картини, илюстрират сами книгите си, правят добра журналистика и диктуват културните настроения на своето време. (Всъщност, негова рисунка на Миланската катедрала можем да видим върху корицата на книгата, издадена от Колибри. Не се учудвайте, ако ви напомни за Салвадор Дали и за сюрреализма изобщо.) Най-често като най-важен текст се споменава романът му Татарската пустиня от 1940 г., но аз бих искала да припомня нещо друго, което ще ни накара да се замислим върху сложността на връзките между авангардизъм и масова постмодерна култура. През 1969 г. шейсет и тригодишният Будзати издава един от първите „графични романи”, Poema a Fumetti, който си е типичен комикс, изграден върху мита за Орфей и Евридика, разказан в съвременен контекст чрез смесица от буквално позоваване и травестиране на древния сюжет. В обстановката на едно футуристично Милано младата попзвезда певецът Орфи е принуден да търси изчезналата си приятелка Евра сред поредица от абсурдни перипетии, подредени в нещо като „черна комедия”.
Но нека се върнем към разказите, защото италианецът Будзати е сред най-големите майстори на този жанр. Някои от тях са съзнателно издържани в атмосфера и стил, които безпогрешно отвеждат към Кафка. Най-впечатляващият от този вид (а за мен и най-въздействащият в цялата книга) е Седем етажа: абсурдистка гротеска на човешкия живот, представен като странстване на един пациент между седемте етажа на фантастична болница. Не го четете преди заспиване, защото ужасяващият песимизъм на неговото внушение не помага на здравия сън! Убиването на змея напомня с нещо последната версия на холивудския филм за Годзила: ужасяващото тук не е в присъствието на змея, а в поведението на хората, тръгнали да го ловуват. И все пак някой чука на вратата ще ни напомни един стар виц за английски аристократи; и тук аристократичната суета ще се окаже по-силна от страха пред свършека на света. Някои от разказите приличат на horror stories, други напомнят сюрреалистични платна, в трети доминира екзистенциалистката философия на живота... Навсякъде, обаче, невероятното, мистичното, причудливото е съчетано с ясен, подреден и пестелив наратив, а преводът на Нева Мичева отлично предава неговите особености, както и цялостното внушение на тези странни творби. И нека смъртта, надничаща от една каляска на предната корица, не смущава доброто ни настроение: при Дино Будзати и смъртта, и ужасът, и краят на света са много литературни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
