Мисли позитивно
Анна Райчева, Think positive, Dada Cultural Bar, 9–27 юни 2011
За да придобием позитивно мислене, трябва ежедневно да се упражняваме в него, а не да се оставяме на така наречените “отрицателни автоматизми”. Основна част от тези упражнения е постоянното самоубеждаване, че ще се справиш с всичко, което се изпречи на пътя ти, че можеш и знаеш; съзнателното усилие да се усмихваш на себе си и околните, да си повтаряш по три пъти на ден добри пожелания и още много такива отработени прийоми на позитивизма. Позитивното мислене учи на увереност и лекува чувството за безпомощност пред проблемите. На него се опира голямата индустрия на самопознанието - книги, филми, срещи, сеанси... Възпитаната позитивна реакция към света в един момент бива възнаградена. Това е моментът, когато, без следа от гняв, недоволство и смут, можеш да се ухилиш почти видиотено на всичко, което те заобикаля и да се прегърнеш доволен от постигнатото. Мигът на откровение за блажената вселена на изобилие и социална благодат, към която се стремим. Толкова е лесно, повтаряй: мисли позитивно, мисли позитивно, мисли позитивно... Това ти спестява напрежението да реагираш, да действаш, да бъдеш критичен и остър, да избираш. Просто се отпускаш на позитивната вълна и плуваш в доволство.
Неслучайно тази модна промивка се вписва така хомогенно в съвременната ни култура. Толкова е удобна, че пасва като маркова дрешка на и без това замотаното в инерция общество. Всъщност, ние тренираме позитивното мислене от доста отдавна. От “вяра в светлото бъдеще” то вече се трансформира в част от народопсихологията и градския фолклор, но с леко горчив привкус, като иронична маска на недоволството от неща, които със сигурност не можем и не знаем как да променим. Тук, където традиционно чашата е винаги наполовина празна, позитивното мислене стана еквивалент на примирението.
Но тъй като все се озоваваме в графата на мрачните балкански катили, сега така се стараем да променим този стереотип. Накичихме се с всички попкултурни, биосъобразни, здравословни аксесоари на позитивизма. Затова ми харесват връзките, които прави в графиките си Анна Райчева сега. Колкото и буквални да са, те отвеждат именно към първоизточника на социалното лицемерие, издигнало позитивното мислене до най-вярната формула за успешна интеграция. Изложбата й в ДаДа Бар ми се струва и най-адекватно продължение на темата за Паметника на съветската армия.
Отново назад в 50-те години, когато попартът помита границите между изкуство, масова култура, кич и създава универсалните канони на съвременната визуална комуникация. Същите, които използва и Анна Райчева. Стъпвайки едновременно върху въведенията на онзи ранен етап и на тяхната постмодерна употреба, тя е направила серия от принтове върху парчета велпапе, неравно изрязани от кашон. Авторката цитира документални, иконични образи от политическата история на ХХ век и наслагва отгоре им най-емблематични и ярки клишета на рекламната индустрия. Съчетанието между силни и противоречиви асоциации, контрастът между цветно и черно-бяло, между документалистика и декоративен плакатен десен действа като сатирична критика върху цялата съвременна идеология на доверчиво консумирания позитивизъм. И като споменах фолклор, няма как да не отбележа, че големите чудовища, прекроили света на миналото столетие - Хитлер, Сталин, Мао Дзе Дун, Йозеф Менгеле, се появяват тук с китка зад ухо - най-ведрият народопевчески символ на безгрижието. Още по-волни интерпретации носят сините балони, литнали от ръцете на Ленин и героите от ялтенската конференция – Чърчил, Рузвелт и Сталин, червената роза под носа на Маркс и кръглата жълта “смайли” глава, апликирана навсякъде: върху лейбъла на революцията Че Гевара, в скафандъра на Гагарин, върху лицата на децата от Аушвиц...
Колажът – лек и достъпен проводник на значения - в графиките на Анна Райчева е възможно най-подходяща стратегия за отрезвяващо препрочитане на съвремието. Ето това е нагледен пример как позитивното мислене трансформира страховете и спомените на човечеството в серия измислени емотикони. От реалност - към попкултурна фикция и празна опаковка. А търсената вътрешна мотивация все още си стои някъде там, между отчайващото безсилие и “смайли фейса”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 04.07.2011 23:33
за пузичивизЪма
за пузичивизЪма
От: Карчо Атанасов
Коментарът е добър и на място. Уви, пропуснах изложбата.
Забележката ми може да се стори някому дребнава, ама се хващам всеки път като чуя/видя такава употреба на понятието позитивизъм. А то, драга Светлана и вие, уважаема редакцио, си има точно определено значение, което няма нищо общо с позитивното мислене. Не познавам г-жа Куюмджиева, но съм изумен, че редакцията на Култура е пропуснала такава грешка.
Забележката ми може да се стори някому дребнава, ама се хващам всеки път като чуя/видя такава употреба на понятието позитивизъм. А то, драга Светлана и вие, уважаема редакцио, си има точно определено значение, което няма нищо общо с позитивното мислене. Не познавам г-жа Куюмджиева, но съм изумен, че редакцията на Култура е пропуснала такава грешка.
