Български  |  English

Графит на Паметника на съветската армия в София, 17 юни 2011

Попкултурен реализъм

 

 

Осквернен или осъвременен, да го съборим или да го изчистим? Графитът, с който осъмна в петък Паметникът на съветската армия в София, пренесе дебата за паметта на друго ниво. Оказа се, че под тайнствената качулка на някой неизвестен суичър се крие доста по-интелигентен и рефлективен ум от тези на стотиците участници в подписки и инициативни комитети. В събота хората вече се тълпяха в парка да се снимат с произведението и искрено му се радваха като на нова градска придобивка - много по-съвременна и много по-изкуство от това в Музея за съвременно изкуство, открит с гръмки политически речи същия ден.
През 90-те графитите навлязоха тук заедно с Big Mac и Coca Cola по същия начин, както 50 години по-рано социалистическият реализъм дойде със съветската армия. Самият паметник е първият мащабен проект, реализиран след 9 септември 1944 г., и единственият по качества и стойност монументален образец на социалистическия реализъм, запазен в страната ни. Графитът, който тази седмица изгря върху един от релефите в подножието му, е своеобразна кулминация на препоръките, по които се формира този тоталитарен стил за „правдиво отразяване на действителността” и също така единствена до момента толкова ярка, комуникативна и критична проява на публичното изкуство в нашето съвремие. Няма как да я коментирам като субкултурен „вандализъм”, защото тя носи всички белези на осъзнат артистичен проект.
Релефът върху дясната страна на основния постамент на паметника, изобразяващ патетична революционна сцена, увлякла група войници и опълченци в устремена стъпка напред под развятото знаме, е превърнат в триизмерен цветен постер с някои от най-любимите герои на масовата култура. Със Супермен начело, настъпват Жокерът (лошият от „Батман”), Дядо Коледа, клоунът на Макдоналдс Роналд Макдоналд, вдигнал американски флаг, Капитан Америка, Жената-чудо, Робин (от „Батман и Робин”) и още няколко не толкова разпознаваеми комиксови и холивудски персонажи. Адаптирани към автентичната бронзова форма по брилянтен начин, те сякаш най-сетне са „облекли” отдавна оголените откъм историческа и политическа самоличност и значение фигури.
В началото на 50-те години колектив от близо 25 български скулптори работи по паметника, който трябва да изрази най-пълноценно силата и могъществото на армията - „спасителка и освободителка”. Точно по същото време в сърцето на „империализма” американците преживяват златната ера на комиксите, а Coca Cola почти до средата на 60-те се подвизава на пазара с „Добрия старец” като рекламно лице, което оформя и неговия често атакуван имидж на колонизаторска фигура.
Все пак, идеологиите са напълно идентични в своята противоположност. Неистовата следвоенна необходимост от герои, в които обществото да разпознае своето спасение, се продуцира по еднакъв начин и от двете страни на желязната завеса. Типизираните образи на едрия смел момък и коравата супер жена, униформите, неспирното воюване с „лошите”, военният чин „капитан” на спасителя, неотменният „хепи енд” в полза на „нашите” са част от иконографските белези на това идеологическо припокриване. Цветен поп културен продукт или примитивно реалистична пропаганда, и двете, в крайна сметка, действат еднакво успешно като умели инструменти на властта.
Има само някои незначителни детайли, които носят евентуални разлики. Моментът на трансформация за американския супер герой, например, е фантастичен – изпива серум, ухапва го паяк и той добива своите необикновени сили, с които брани доброто. Докато в социалистическата реалност фантастиката се развива в реално политическо време и социалистическият супер герой не би трябвало да има нужда от допълнителни стимуланти.
Успешното сливане на социалистически и поп културен реализъм в нашия графит сега се осъществява дори на техническо ниво, по отношение на авторството. Малко са свидетелствата за индивидуално авторство в колективната работа по паметника през 50-те, затова и релефите по него стигат до нас като анонимен акт, по същия начин, по който се появи и графитът отгоре им.
И да допуснем, че е замислен просто като самозадоволителен изблик на творчество, вдъхновен от съвременните асоциации в релефа, самото място на този графит предопределя неговите политически функции. Но „пропагандата” вече действа с обратен знак. Вместо да замъглява общественото съзнание, го кристализира по брутално откровен начин. А това е нещо ново за нас.
Именно в него е и ценността на паметника - във възможността да бъде отново и отново обживяван с актуален смисъл, да напластява някакво понятие за история със същата дрезгава осезателност, с която всеки ден ролерите и скейтовете стържат гранита наоколо.
 
още от автора


7 - 24.06.2011 14:16

За ортодоксалните нови византийци и Ivan Mitev
От: han1krum@yahoo.com
В едно пасажче от книгата на Константин Леонтиев "Византизмът и славянството" ,стр. 159,Москва, 1876 г. има прелюбопитно отношение към България: "Българите нямат свети места, древни средоточия на православната църковност, техният духовен небосклон не е огрян от такива неподвижни звезди на православието като Атон и Синай"...
Днес, 70 години след нападението на германските войски над СССР, у нас поне неподвижни звезди, петолъчки, паметници и гигантски фигури на червеноармейци с вдигнати шмайзери колкото щеш. Единствено паметникът на Старчев, уж за България, се самосрути( за него могат да се кажат твърде любопитни истории, като невежеството на чиновника,наредил да го измият преди откриването уж да светне, ама пожарникарите измили скъпия ( 18000 марки) австрийски препарат за фугиране между плочите и оттам тръгнала ерозията). Не може да се каже, че зловещата машина на КГБ отстъпва поради разни там лигави хуманистични слабости на Гестапо. Каква ти математика. Но да се спори с ортодоксален комунист е все едно да спориш с немска радиоточка...
6 - 24.06.2011 13:29

Bulgaria-Switzerland
От: Dr Vesselin Krastev
Po vreme na Vtorata svetovna vojna balgarskoto posolstvo v Moskva e predstavljavalo interesite na Germanija zashtoto tja e bila vav vojna sas CCCP. Poradi tova sa kazvali, che Bulgaria e balkanskata Svejtzarija. Bil sam v tazi strana njakolko pati i mi napravi prijatno vpechatlenie nalichieto na bukovi darveta okolo Genevskoto ezero. Ochevidno tova podobie ne e dostatachno Chervendta armija ne e vodila boeve na balgarska teritoria V balgarski bolnitzi sa pochinali ot ranite si polucheni v boeve izvan teritorijata na Bulgaria 7 (po njakoj danni 11) savetski voenosluzheshti Bulgaria nikoga ne e objavjavala vojna na CCCP V momenta kogato CCCP objavjava vojna na Bulgaria (5 septemvri 1944)BALGARSKOTO PRAVITELSTVO E OBJAVILO VOJNA NA GERMANIA I NA BALGARSKA TERITORIJA NJAMA GERMANSKI VOJSKI

Vsichki tezi facti postavjat vaprosa: Zashto e bil postroen tozi pamentnik?
Nito edna ot traditzionnite prichini za postrojavane na pamentnik ne e nalitze!
5 - 24.06.2011 13:19

математически материализъм
От: Ivan Mitev
самото свеждане на всяка историческа оценка за събития до математически величини, е дълбоко перверзно по своята същност. двете политически и идеологически системи не бива да се оценяват като скачени съдове, поради различните си исторически корени, контекст, теория и практика.
паметниците, в това число и ПСА имат винаги повече от едноизмерно тълкуване и представляват неразделна част от историческата памет на локално, международно, личностно, обществено ниво. ПСА е плод на една историческа епоха, оценката и значението на тази епоха няма нищо общо с разрушаването или запазването на даден паметник.
4 - 24.06.2011 08:37

Попкултурен реализъм
От: han1krum@yahoo.com
И един интересен факт, за фигурата на съветския воин горе е позирал бай Васил, почина преди няколко години, бивш учител, а сетне позирал дълги години в Академията.
Бай Васил знаеше всичко около този паметник. Не е лошо да не се пропуска и Секул Крумов край Фунев.
За тези, които не помнят, още се вижда трасето на алеята с големи дървета от двете страни, любимо място за разходка някога, прекъсната от грънитните площи пред паметника. Част от зоологическата градина също е била "притеснена", макар и некомфортна заради спрямо живеещите на "Гурко", тя беше достъпна за всички. Днес хората дори не знаят как да стигнат до зоопарка. Същото важи и за изместването на НИМ.
Впрочем това е повод в "Култура" да се водят повече разговори за архитектура, градоустройство, музеи, бъдеще на културното развитие тук, с българса идентичност.
Като ще се говори разпалено за "Попкултурен реализъм", да се погледе съвсем реалистично за трагичното състояние на стенописите в "Александър Невски". Благодарение на комунистическите грижи, сто години след изписването им, те вече са напълно унищожени.
3 - 24.06.2011 08:16

до Ivan Mitev
От: han1krum@yahoo.com
Напротив никой не реабилтира нацистката идеология. Никой не обвинява руската страна, че е била нападната зверски от Хитлер. Аз не одобрявам по никакъв начин подобно отношение към паметта на милионите жертви, дадени от руския народ, който много ми е симпатичен, най-малкото заради освобождението ни от турците.
Тук става въпрос за нещо друго, извън вандалската постъпка. Става въпрос за отношението към паметника като символ на ненавистна окупация, довела до съсипването на живота на цели поколения българи, приковани зад телените огради с ток и изтърпели( и търпящи все още) зловещите последици на комунистическата чума.
Просто паметникът да се премести в някакъв музей на тоталитарното изкуство и там вече,който иска да си му се любува.
По огтношение на "човешкото лице" на зверския сталинистки режим, избил през двайсетте и трийсетте години на миналия век милиони руснаци, много повече от избитите хора по време на цялата Втора световна война по целия свят, ще ви дам тема за размисъл, също ще ви припомня за избитите поляци в Катин, просто за сравнение, може да гледате и филма на Вайда. Друг пример за сравнение между комунизма и нацизма у нас е просто преброяване на жертвите преди 9-ти септември 44-та и след 9-ти септември - 30-ти септември 44-та.
Убитите през всички години преди комунистическия преврат са 4890 души, а след това само за двайсет дена през септември са над 100 000 души, отделно жертвите в концлагерите в Белене и Скравена.
У нас правителствата преди 9-ти септември не са избивали евреи, цигани, турци. Комунистическият режим избиваше българи предимно, живота на циганите го виждаме и днес, прекрасен е ,няма що, всички цигани живеят в светли и просторни жилища, а зецата им са поличили престижно висше образование чужбина при социализма, та за това циганите днес са"националноотговорни капиталисти". Турците също прекрасно се радваха на комунистическата идея да се побългарят насилствено.
За историческата изследователска дейност, като част от културата на всяка нация, свидетелствата за зловещата демагогия и чудовищна престъпност на комунистическите режими изпреварват по своите чудовищни размери всякакви сравнения с нацизма. Дементни комунистически обвинения от рода: "как можете да се оправдава нацизма като се твърди, че комунизмът е лош" много напомнят прочутата подигравка навремето: "Ама в Америка бият малките негърчета".
Би било добре вестник "Култура" да се съсредоточи извън кулата с памук и да разгледа новата ни история с политологични разговори, защото последиците от катастрофата с чалгата и опростачването са политическа последица предимно.
А възторженото описание на случващото се в развлекателните експерименти с привкус на снобизъм из охолните кръгове в немскоезичния свят, изпълнено с прекомерно използване на чуждици, разбира се, също е интересно и забавно, особено в находки от рода на: "Попкултурен реализъм".
1 2 > »| 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”