Изгубени
Йордан Панков, Lost, Национална художествена галерия, 9 юни - 3 юли 2011
През 2001 с указ, издаден от лидера на талибаните молла Мохамед Омар, започва разрушаването на световноизвестните колосални статуи на Буда в провинция Бамиан, Афганистан.
През 2005 американският художник Хиро Ямахата пресъздава унищожените паметници посредством лазерни изображения върху скалите, в които са били изсечени.
През 1990 от Бостънския музей „Изабела Стюарт Гарднър” са откраднати картини и предмети на обща стойност над 500 милиона долара, между които и „Концерт” на Вермеер Ван Делфт.
В терминологичния речник на изкуството се появява понятието „artnapping” – кражба на художествени произведения с цел препродажба или откуп.
„Lost” е поредният артистичен проект на Йордан Панков, който следва една основна и нееднократно заявявана линия в търсенията на художника, а именно „коментара” му върху произведения, които по една или друга причина са влезли в полезрението на общественото внимание, но, така да се каже, „от друг ъгъл”. Серията „Lost” фокусира вниманието върху шедьоври, изгубени за световната културна съкровищница, като „Битката при Ангиари” на Леонардо, „Леда и лебедът” на Микеланджело, „Свети Матей и ангела” на Караваджо, „Автопортрет” на Рембранд, прочутият Вермееров „Концерт”, „Олимпия” на Магрит, творби на Ян ван Ейк, Гоя, Мане, Дега, Ван Гог и др.
Този интерес към социалното битие на изкуството Панков заявява още в изложбите си „Римейк на стари майстори”, „Прекрасен резултат” и „Флай Бай”, в което може да се види определена творческа стратегия, лична ангажираност към подобна проблематика или индивидуален пробив в колективното съзнание.
Глобалната информационна машина днес владее чудовищен и неизчерпаем арсенал от визуални послания – общодостъпни и едновременно ничии. Привидно демократичният принцип позволява съжителство на различни по характер знакови системи. Така става възможно в един и същ информационен ред паралелно и равнопоставено да функционират противоположни по смисъл и йерархично ниво компоненти, като StewardGardnerMuseum и CartoonNetwork или „Мадоната с вретеното” на Леонардо и Мини Маус, например.
Панков превежда посланията на тези „изгубени” творби на езика на съвременната култура, използвайки визуалните кодове, изразни похвати и иконични знаци на глобалната информационна мрежа – от учудващо устойчивата и жизнена природа на попарта, през комикса, анимацията и стрийт арта, до стерилното съвършенство на дигиталния образ. Именно нееднородният субстрат, върху който израства образът при Панков, определя неговата амбивалентна и вечно изплъзваща се природа. Синкретизмът му се базира на система от привидни противоположности: класическо и модерно, „високо” и „ниско”, пластично и концептуално, визуално и вербално, индивидуално и колективно, вечно и нетрайно...
Римейкът, като артистична форма при визуалните изкуства, е зареден със спекулативни възможности. Всъщност, „римейк” едва ли е най-точната дефиниция за картините от серията дотолкова, доколкото понятието обозначава относително коректно следване на една предпоставена сюжетно-композиционна схема. Обратно – картините от „Lost” излизат от тези рамки и стават напълно автономна художествена реалност.
Какъв е инструментариумът на Панков? На първо място, това е подмяната в значението и контекста. Поставянето на образа в съвършено друг контекст снема от него ореола на класическа творба и води до новата му и неочаквана сакрализация на други семантични и етични нива.
Изкуството като обект на митологизации или поредният „пазарен хит” - бляскав, изкусителен и желан. Или проблемът за опазването на културното наследство и отговорността, която носят обществата?
Изложбата провокира повече въпроси, отколкото залага готови формулировки. В което е и нейната стойност. И ако се опасяваме да не останем „изгубени в превода” (още едно култово заглавие) от класическото изкуство към езика на деня, на помощ идва тавтологията на Франк Стела, а именно: „Това, което виждаш, е единствено това, което виждаш”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
