Културата е съвременно, не историческо явление
31 май, 13.00 ч., "Студио 5" в НДК. Дискусия на тема "Какво се случи и какво не в българската култура в годините на прехода". Организатори: обзорно-музикалното предаване "Метроном" на "Програма Христо Ботев" на БНР и Международният фестивал "Софийски музикални седмици".
Бяха поканени няколко души да изложат становища от различни гледни точки: творческо-синдикална, работодателска, икономическа, културологична. Имаше и просто заинтересувани от проблематиката, някои от които също взеха отношение. Пишещият тези редове (като водещ "Метроном") встъпи в ролята на модератор.
Акцентът, разбира се, беше върху музиката и затова повечето от участниците бяха музиканти: Пламен Джуров ("Софийски музикални седмици"); Жени Захариева (Съюз на българските музикални и танцови дейци); Ростислав Йовчев; Явор Димитров (Българска асоциация на работодателите в областта на културата); Велислав Заимов (Съюз на българските композитори). Икономическата и културологичната гледна точка бяха представени съответно от Диана Андреева (Обсерватория по икономика на културата) и доц. Димитър Камбуров (СУ "Климент Охридски").
Тази дискусия е естествено следствие на инициативата на предаването, наречена "Трибуна Метроном", която започна преди година, импулс за която стана поредната драстична "реформа" в културата. От "трибуната" интелектуалци и артисти отговаряха на основния въпрос днес - какво се случи и какво не в българската култура в годините на прехода; и най-важното - защо. Техният брой е над 80 и техните изказвания бяха излъчвани всеки четвъртък в продължение на година.
Няма да скрия, че ми беше трудно да отбера най-важното от най-интересните (и най-интересното от най-важните) изказвания. Накрая се спрях на фрагменти от 5 от тях.
Пламен Джуров: Въпросът ви продължава да виси със страшна сила пред всички, които имат някаква съвест и когато говорят за национална идентичност, за културно многообразие, да си дадат сметка, че това са не само кухи думи, а думи, които трябва да се забранят, вероятно, в ежедневната употреба, тъй като ние твърде много думи вече умъртвихме на български език. (...) "Метроном" е нещо, което показва, че в България все пак има малцинства, които са запазили част от чувствителността на нацията, не работят само за PR, не работят за шумни успехи, не работят за рейтинг. (...) 100 г. преди Робéр Шумáн, Роберт Шуман го е казал много ясно и категорично: "Смисълът на музиката и на театъра е за социалното сцепление на нациите." Това в България се подценява, ние нямаме зали. (...) Моята равносметка е толкова печална, че човек се чувства безпомощен. В такъв случай се сещам за приказката, че дългът към учителите е като дълга към родителите, той не се връща, а само се предава от поколение на поколение. Може да е много тежко, но младите са по-енергични, по-умни, те ходят по Европа... Все пак мисля, че най-важното в момента е да кажем истината. Дори и да не я чуят тия, които би трябвало да я чуят, поне да я предадем на младите, за да могат тая тежка раница да я пренесат в следващото време и да търсят решение.
Явор Димитров: Трябва да сме този катализатор на всички институции, на правителствата, защото трябва да бъдем наясно, че тези правителства са нашите правителства. Това е изборът на нашия народ и ако ние мислим позитивно, трябва да бъдем активната страна, която да предлага решенията. И ако тези решения бъдат добри, а не се приемат, ние трябва да реагираме. И обратното - да настояваме, ако сме убедени, че тези решения са добри, да търсим онези пунктове в институциите, които ще бъдат наши съмишленици. В тази посока мисля, че нещата по-скоро се развиват. За съжаление сме в ситуация на много по-силна обществена динамика (...). Тази отрицателна агресия заглушава хуманния глас на нашето изкуство, но съм убеден, че можем да постигнем нещо само с добрата воля, не с отрицанието.
Диана Андреева: Като правим ретроспекция на т. нар. "преход", и дали е свършил или не в културата, това е дълъг разговор, но в основата и в центъра на икономиката стои човекът, всички икономически системи са съградени така. Факт е, обаче, че при нас стоят едни макроикономически показатели, които нищо не значат за обикновения човек. Факт е, че за това носим вина и ние, защото немалка вина, за съжаление, през последните 20 г. има мълчанието на различните гилдии, има липса на хоризонтални връзки между различните изкуства и гилдии в отстояване на общите интереси. А това, каква система искаме и си представяме в културата, съгласна съм с г-н Явор Димитров, че зависи от нас, а и ние трябва да предлагаме на правителството различните модели, по които да се движим. Във връзка с това бих искала да кажа, че неговите думи аз бих разбрала, ако той енергично протестира срещу ситуацията, която се развива в Министерството на културата, а именно срещу изграждане на национална стратегия за българската култура, в която не участват представители на различните гилдии. Тя не е преминала през този най-важен аспект на съграждане на нещо, което има цел да управлява следващите 10 години сферата на културата, а именно обществените дискусии и консултации. Такива не се провеждат и според мен и нямат намерение да ги провеждат до есента. Така че, аз разбирам нашия протест чрез енергични действия и възражения, а не тези, които работим в областта на културата, да се чувстваме непрекъснато поласкани, когато властта ни покани на някакви срещи, по-скоро властта трябва да е поласкана, когато ние ги каним на наши дискусии.
Велислав Заимов: Неведнъж, не два пъти сме правили законодателни предложения на Министерството на културата, защото то има законодателна инициатива и когато им кажем по този въпрос какво трябва да се направи, те гледат умно, кимат, след което не правят нищо. (...) Аз твърдя, че културата се унищожава съвсем умишлено и целенасочено. Ние това трябва да им го кажем право в очите. Не да се правим, че икономиката била..., че трябвало да се направи реформа и т. н. Културата не е от вчера, за да се прави реформа. Когато има необходимата среда, нещата си отиват на място от само себе си. Средата, обаче, се унищожава.
Доц. Димитър Камбуров: Това, което чух до момента, ми се струва, че е доминирано от елитистка позиция, която в същото време е и преднамерено анахронична. Разбирането за култура, ми се струва, изхожда от непоставените по никакъв начин под въпрос не само качества на изкуството, но и нуждите от него. Всички знаем, че са изчезвали империи, езици, форми на културно поведение и естетически практики. В този смисъл, предпоставянето на ценността за една широка аудитория на естетическия продукт, който се създава и представя, и разпространява, и възпроизвежда от една гилдия, ми се струва нещо наистина анахронично. (...) И ще ви кажа какъв е потенциалният проблем на такова мислене. То изключително вредоносно би могло да бъде употребявано от властта по един начин, който всъщност вече е налице в българската среда. Разбирането за култура, което е официално, държавно възпроизвеждано (и фигурата на президента в това отношение е изключително важна) е виждането за културата като за нещо, което е минало. Някакъв минал етап, някакво детство, което е надживяно и като надживяна форма на живеене ние се намираме в някакво друго време; и този тип детство може да бъде свързано с идеята за наследството, за миналото, традицията, историята, за онова, което е по-скоро изкопаемо, отколкото нещо, което се случва тук и сега. (...) Да говорим за култура, все едно, че тя се свежда единствено и само до естетическия продукт в неговата самодостатъчност и самоценност, е нещо, което няма да помогне на самия този продукт да се случи.
---
Накрая и аз ще си позволя да се намеся. По време на дискусията бяха посочвани различни неща, които са съществували, а сега ги няма, като ДО "Музика", египетските фараони, "цели империи, езици, форми на културно поведение и естетически практики" (Димитър Камбуров). Също така няколко пъти бе отбелязана и формулирана най-добре от Диана Андреева "липсата на хоризонтални връзки между различните изкуства и гилдии в отстояване на общите интереси" като важна причина за сегашното състояние. Аз пък, като модератор, в уводните си думи дадох следния драстичен пример от европейската история. През 1396 г., след като Иван Шишман умира като османски васал, Обединените кръстоносни армии срещат османската армия в битката при Никопол. Силите са почти равни и кръстоносците имат шанс да победят до момента, в който сръбският крал Стефан Лазаревич не се включва на страната на османците, понеже е сключил с тях договор за взаимопомощ. А той се съюзява с османците, само защото изпитва силна ненавист към своите северни съседи унгарците, които са част от кръстоносната армия. Последиците от тая битка ги знаем. Поуките - също, но често ги забравяме.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
