Елена Бонер (1923 – 2011)
Общественият деец, защитникът на правата на човека, вдовицата на академик Андрей Сахаров Елена Бонер си отиде от този свят на 88-годишна възраст на 18 юни в Бостън.
През последните годни, въпреки напредналата си възраст, тя се занимава изключително активно с правозащитна и обществена работа. Публицистичното й перо не пропуска нито войната в Чечня, нито подкрепата за руската опозиция против Путин.
Елена Георгиевна Бонер е родена на 15 февруари 1923 г. в Туркестанска АССР. През 1938 г. баща й е разстрелян, а майка й е изпратена за 8 години на лагер. Родителите й са реабилитирани през 1954 г. На 18-годишна възраст е мобилизирана и заминава на фронта като медицинска сестра, ранена е тежко. След войната учи в медицинския институт в Ленинград. Изключена е по повод изказването си за „делото на лекарите”. Възстановена е след смъртта на Сталин. През 1965 г. става член на КПСС и после нарича тази своя постъпка една от най-сериозните грешки в живота си. Когато се омъжва за Андрей Сахаров (1972 г.), напуска КПСС заради политическите си убеждения. Заема се активно с правозащитна дейност. Основава фонд за помощ на деца на политически затворници. От началото на активната й правозащитна дейност е подложена на непрекъснати обиски и арести, постоянно е шантажирана. Дъщеря й и синът й са изключени от университета и в края на 70-те години са принудени да емигрират. През 1975 г. представлява Сахаров на церемонията по връчване на Нобеловата награда в Осло. На 12 май 1976 г. подписва учредителния акт за създаването на московския Хелзинкски комитет. Заминава заедно със Сахаров на заточение в град Горки (1980 г.). По същото време властите отказват на снаха й да последва съпруга си в емиграция. Това е повод за първата гладна стачка на заточеното в Горки дисидентско семейство (22 ноември – 9 декември 1981 г.). Стачката е успешна и снаха й заминава за САЩ.
Елена Бонер изглежда е единственият дисидент, който е имал възможност да пътува в чужбина. Световната известност на Сахаров не позволява на властта отказ на съпругата му да се лекува в други държави. Но всяко разрешение е съпроводено с все по-големи трудности. Последното е получено след три продължителни гладни стачки на Сахаров. По време на това пътуване тя пише първата си мемоарна книга - „Постскриптум”, за събитията в периода 1983-1986 г.
През декември 1986 г. семейството се завръща в Москва. Двамата са от основателите на клубовете „Московска трибуна” и „Мемориал”. След 1990 г. влиза в Комисията за правата на човека към президента, но я напуска на 28 декември 1994 г., защото не вижда възможност да сътрудничи на политически режим, започнал чеченската война. След смъртта на Сахаров на 14 декември 1989 г. Бонер отделя особена енергия за запазване на творческото и нравственото му наследство. Под нейно ръководство през май 1991 г. се провежда първата международна конференция в памет на Сахаров „Мир, прогрес, човешки права”. Ръководи Фонд Сахаров. Разшифрова, подготвя за печат с множество коментари, бележки, уточнения и публикува през 1990 г. дневниците на Сахаров („Спомени”), които обхващат периода от 1977 г. до 1989 г. Определя жанра им като роман документ.
Елена Бонер е член на Съвета на директорите на международната лига по човешките права към ООН. Почетен доктор е на редица американски и европейски университети. В биографията си има и една руска награда на Международния пресцентър и Клуб Москва „За свобода на печата” за 1993 г.
Култура
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
