Наскоро се разделихме завинаги с една от най-лъчезарните представителки на българското изкуствознание. Вдъхновен изследовател, всеотдаен преподавател, жена с неповторимо обаяние, проф. Вера Динова-Русева ще бъде запомнена като личност, отдала живота си на проучване на събития и факти от българското изобразително изкуство, както и на театъра. Тя ще остане в сърцата на множеството си възпитаници (изкуствоведи, художници и театрали) заради непосредствения подход в поднасянето на материята, както и с желанието да изгради жива представа за отминали времена и събития. Особена любов тя хранеше към изкуството на Захарий Зограф, Иван Мърквичка, както и към художници на Италианския Ренесанс, като Рафаел, Ботичели, Микеланджело...

Проф. Динова-Русева получава образованието си в две области на изкуството - през 1945 завършва актьорско майсторство в Държавната театрална школа в София, а през 1949 и в Академията на изкуствата в Прага. Паралелно следва и история на изкуството и естетика в пражкия Карлов университет (1946-1950), който завършва с докторат (PhD) през 1951.

Като актриса Вера Динова се изявява между 1945-1960 на сцените на Народния театър "Иван Вазов", пражките театри "Диск" (преименуван в "Екс-Диск"), софийския театър "Трудов фронт", както и в радиотеатъра.

Дълги години проф. Динова-Русева преподава в Националната художествена академия (от 1952 до днес), в НАТФИЗ (1954-2001), където се хабилитира като доцент (1978) и професор (1980), в Техническия университет - София и в Югозападния университет в Благоевград (1992-1996).

Като изкуствовед проф. Вера Динова-Русева отдава живота си на изследователска работа основно на българското изкуство от XVIII, XIX и XX век. Тя е автор на монографиите "Николай Павлович" (1966), "Христо Цокев" (1973), "Дило Дилов" (1973), "Васил Стоилов" (1982), "Георги Железаров" (1997), "Анна Хен-Йосифова" (2002) и мн. др. Най-значителен е фундаменталният й труд "Българска сценография 1846-1947". Освен това е автор на над 500 научни студии и статии, на каталози... От 1960 е научен сътрудник на Института за изкуствознание към БАН.

За изключително богатата си дейност тя получава множество награди, сред които: орден "Кирил и Методий" I степен (1974), награда на СБХ за изкуствознание на името на Николай Райнов за "Българска сценография" (1975), орден "1300 години България"...

След себе си проф. Вера Динова-Русева оставя дълбока следа, а нейният принос за изкуствознанието ще продължава да се оценява във времето.

Поклон пред светлата й памет!

С. П.